На 27 март, неделя в 03.00 ч. въвеждаме лятното часово време, като преместваме часовника с един час напред.

Връщането към астрономическото време ще стане на 30 октомври.

Според европейските планове 2021 г. година трябваше да е последната, в която времето се сменя. Европейският парламент гласува през 2019 г. да се откаже изцяло от промените в часовото време, на практика обаче това едва ли ще се случи.

Страните, избрали да се придържат към лятното часово време, трябваше да спрат процеса през март 2021 г., докато тези, които предпочитат зимния график, щяха да извършат последната промяна през октомври, когато по принцип се връщаме към астрономическото време.
Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.

В ЕС преминаването към лятно часово време е регламентирано с директива 2000/84/EG, която определя началото и края на периода за всички страни от ЕС. Тази директива се преразглежда и удължава на всеки пет години. Спазват я и други европейски страни, които не влизат в състава на ЕС.

Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последват примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г.

Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година. /БГНЕС