По тежка ирония на съдбата 69-годишен мъж от американския щат Аризона, който се подлага на чернодробна трансплантация заради рак на черния дроб, впоследствие умира от съвсем различна форма на заболяването — пренесена директно от неговия донор.

Пациентът, чието име не се съобщава, е страдал от цироза и хепатоцелуларен карцином (HCC). През 2019 г. той получава чернодробен трансплантат от починал донор, като първоначално операцията е отчетена като успешна. Тялото не проявява признаци на отхвърляне и всичко изглежда върви по план.

Няколко месеца по-късно обаче се оказва, че в новия му черен дроб се развива агресивна и силно напреднала форма на рак, която „се различава напълно“ от заболяването, диагностицирано при пациента преди трансплантацията.

След редица лабораторни тестове и PCR-анализ лекарите установяват, че новият карцином „произхожда от донора“.

Изненадващо е също, че макар пациентът да е диагностициран с белодробен рак, туморите са открити само в присадения черен дроб. Това подсказва, че донорът, 50-годишен мъж, вероятно е имал недиагностициран, напреднал белодробен карцином, който е метастазирал към неговия собствен черен дроб преди смъртта му.

По данни от болничната документация мъжът-донор е бил пушач, но не са били налице никакви регистрирани признаци на белодробни тумори или какъвто и да е рак. Предварителните изследвания преди даряването на органа също не са открили никакви злокачествени образувания, а и прегледите на белите дробове не са показали аномалии.

Според медицинския екип случаи на „трансплантиран“ рак са изключително редки и практически липсва статистика за тяхното разпространение. В литературата се описват само няколко подобни епизодични ситуации. Лекарите в този конкретен случай изрично подчертават, че това е първата известна проява на рак на белия дроб, пренесен чрез чернодробна присадка от донор без установена злокачествена болест.

Преди да стигне до трансплантацията, пациентът е страдал от алкохолна цироза,

която причинява увреждане и белези по черния дроб, както и от хепатоцелуларен карцином. Макар лекарският екип първоначално да е приложил по-малко инвазивни методи (като радиочестотна аблация или локални терапии), влошаването на чернодробната функция е наложило спешна трансплантация.

Около четири месеца след трансплантацията при пациента се появяват първите тревожни сигнали: две солидни образувания в черния дроб, които по-късно бързо нарастват до множество огнища.

Биопсиите показват силно агресивен и слабо диференциран карцином, несъвпадащ с предишния му HCC. Именно тук PCR-тестът сочи, че болестта произхожда от донора.

Тъй като ракът вече е разпространен, пациентът не е можел да получи втори чернодробен трансплантат. Освен това лекарите трябвало да намалят имуносупресивните лекарства, за да не подпомагат бързото развитие на тумора. Въпреки проведената химиотерапия, няколко месеца след операцията болестта прогресира и пациентът умира.

„Прогресирането на метастазите в черния дроб и понижаването на имунопотискащите медикаменти доведоха до чернодробна недостатъчност и смърт на пациента“, пише в доклада, публикуван в списание The Oncologist и регистриран в Националната медицинска библиотека на САЩ.

Лекари и учени изтъкват, че такива случаи остават крайно редки и се базират най-вече на единични съобщения. Преглед на подобни епизоди през 2013 г. в Cold Spring Harbor Perspectives in Medicine показва, че официална статистика за предаване на рак от донори не съществува. Данните са твърде оскъдни и се опират предимно на “спорадични доклади“, което прави невъзможно да се определи точен риск от подобна трагедия.

Все пак има регистрирани единични случаи, в които злокачествени образувания като рак на гърдата, дебелото черво, белия дроб, черния дроб, яйчниците, простатата и бъбреците са били пренесени чрез органна трансплантация. Но обобщенията от подобни прегледи ясно сочат, че „действителната честота на предаване на рак може да е по-висока от известното досега“.

В конкретната история с пациента от Аризона става дума за  първия доказан случай на донорно-пренесен рак на белия дроб от донор без данни за заболяване. 

Въпреки съвременното ниво на медицинските изследвания и щателните проверки, остава възможно някои тумори да останат незабелязани и да се „скрият“, докато не се пренесат в друг организъм чрез животоспасяваща на пръв поглед трансплантация.

Материалът е базиран на доклада, публикуван в списание The Oncologist и на информация, споделена в Националната медицинска библиотека на САЩ (NIH).