Радостни сме, че след като през пролетта на миналата година музикалната поема „Рилският пустинник“ беше представена за първи път на сцената на Софийската опера и балет, днес и в следващите дни тя ще бъде изпълнена вече и на открита сцена, тук, на площада, който носи името на нашия патриаршески катедрален храм-паметник „Свети Александър Невски“ – катедралата на българските патриарси от най-ново време и символ на нашето освобождение. Това каза българският патриарх Даниил преди началото на премиерата, предаде БТА.

„Миналогодишната премиера на „Рилският пустинник“ се състоя на една знаменателна дата – 10 май, денят, в който 70 години по-рано православната ни църква възстанови своето патриаршеско достойнство. Това историческо събитие от нашия духовен и културен живот беше достоен за подражание пример – за добро сътрудничество между православната ни църква и културните институции у нас, свидетелство и признание за определящата роля и присъствието на вярата и църквата, не само в далечната или в по-близката история на народа ни, но и в неговото настояще. Уверени сме – и в неговото бъдеще“, каза патриархът.

„Ако обаче миналогодишната премиера на „Рилският пустинник“ беше посветена на 70-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, то в повод за поставянето на тази толкова вдъхновяваща творба днес, на открита сцена, се превърна друга бележита годишнина от календара на православната ни църква – 100-годишнината от извършването на пълния чин на освещаване на „Св. Александър Невски“ – храмът, въздигнат с много любов от признателния ни народ в памет на подвига и на саможертвата на всички православни воини, отдали живота си за нашата свобода“, каза патриархът. 

Още една важна годишнина, върху която следва да спрем нашето внимание днес, е свързана вече със самия Рилски светец и чудотворец Йоан, когото музикалната поема „Рилският пустинник“ прославя по толкова затрогващ умовете и сърцата ни начин, добави той. 

„Тази годишнина е свързана с пренасянето на мощите на Рилския светец от Търново в светата Рилска обител, което събитие се е случило преди 555 години, през лятото на далечната 1469 година. Това, наистина символно завръщане у дома, както и цялата изобщо съдба на мощите на свети Йоан Рилски, след неговото успение на 18 август 946 година, е вероятно най-важният епизод от продължаващия и днес негов живот след смъртта“, отбеляза патриарх Даниил.

“Кръстосал надлъж и нашир българската земя, достигнал дори до столицата на средновековна Унгария, през 1469 година всебългарският светец и покровител се завръща обратно в обителта на своето покаяние, в основаната от самия него общежитийна Рилска света обител, която още оттогава е била и която остава и до ден днешен своеобразен духовен център и сърце на България“, каза патриархът. 

Той припомни завета на Иван Рилски, който казва: „И както ви събра в едно благодатта на светия дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, с еднакво дихание, само към вечното въздаяние да гледате, което Бог е приготвил за ония, които са го възлюбили“.

„Колко важно за нас днес е това единомислие, към което ни призовава най-великият сред светиите по нашите земи. Единомислието е онова, което привлича и задържа благодатта на светия дух у нас. Без единодушие и мир помежду ни не може да има църква, защото църквата е събор, общение и единение около и в Христа.

Затова и преподобният отец подчертава: „Горко ономува, който е сам. Защото ако падне, няма кой да го вдигне“.

Нека никога не забравяме, че любовта към Бога минава и се изразява преди всичко чрез любовта към ближния“, призова патриархът. 

По думите му не са случайни любовта и доверието на православния народ към неговия най-голям молитвеник и най-верен застъпник пред Божия престол – рилският пустинник Йоан: „Не е случайна и почитта към неговия светъл образ и неговите свети мощи, която отдавна е надхвърлила географските граници на страната ни, и която не е секвала никога през столетията и продължава и до днес“. 

„Тази беззаветна любов и почит се отливат не само в богослужебната прослава на свети Йоан и в поклонението пред неговите свети мощи, в неговата Света обител, а и в произведения на литературата и изкуството, каквото е забележителната музикална поема „Рилският пустинник“, посочи патриархът. Той допълни, че поемата е продължение на множество други произведения на изкуството от близкото и далечно минало, посветени на светеца, сред които отбеляза творби от свети Серафим Соболев и от Неврокопския митрополит Борис.

“Цел на всички тези произведения на изкуството е заветите, животът и посланието на свети Йоан Рилски да достигнат по един достъпен и докосващ сърцата ни начин до всички нас. Целта им е да покажат, че и ние днес, в нелеките времена, в които живеем, можем и трябва да бъдем ученици на този велик Христов подражател и последовател.

Като изразяваме нашата сърдечна благодарност към всички, които по един или друг начин се включиха в осъществяването на идеята на това величествено произведение на съвременното оперно изкуство, благопожелаваме дълъг и радващ се на заслужени аплодисменти сценичен живот на „Рилският пустинник“, каза патриархът.

„Оставаме с надежда, че този пример за успешно и доброплодно съработничество между православната ни църква и културните институции у нас ще бъде вдъхновение и стимул за мнозина – за още много произведения на съвременното ни изкуство, които ще съчетават високата художествена стойност с вечните, непреходни и спасителни послания и истини на светата православна вяра, с която народът ни пребъдва и до днес, и която на най-дълбинно равнище винаги ще определя неговото лице пред света, неговата духовна, културна и цивилизационна идентичност.

По молитвите на пресветата наша владичица Богородица, на свети Иван Рилски Чудотворец, на свети Александър Невски, както и на всички, просияли в святост негови по угодници на българската земя,  божият мир и неговата любов и велика милост, да пребъдат с всички нас“, каза още в словото си българският патриарх Даниил.