Огромни разлики разделят пенсионерите в България - мъжете в София-град получават средно 767 евро лична пенсия за стаж и възраст, докато жените в Кърджали остават с едва 374 евро, показва сравнение на данните на Националния осигурителен институт към септември 2026 г. Средният размер за страната е 506 евро, като при жените сумата достига 466 евро, а при мъжете - 596 евро. Статистиката очертава ясни регионални различия, свързани с осигурителния доход, продължителността на стажа и характера на труда през активните години. Най-силно това личи в райони с традиционно развити тежка промишленост, минно дело, енергетика и производства с по-високи възнаграждения.

Перник се нарежда непосредствено след столицата при мъжете - средната лична пенсия за стаж и възраст там достига 732 евро. Данните се свързват и с индустриалното минало на областта, където поколения работници са били заети във въгледобива и други дейности при специфични условия на труд. Правилата за превръщане на осигурителния стаж също оказват влияние върху пенсионната формула, но не действат по еднакъв начин за всички професии. НОИ уточнява, че при общото правило три години стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория, докато по-благоприятни съотношения се прилагат само при изрично определени случаи.

При жените в Перник картината е съвсем различна - средната сума е около 464 евро, близо до нивото за жените в страната. Разликата между двата пола показва колко силно върху бъдещата пенсия влияят секторът, осигурителният доход и натрупаният трудов стаж. Значение за Перник има и непосредствената близост до София, където възнагражденията са сред най-високите в България и значителен брой жители на областта работят ежедневно. Самата пенсионна статистика на НОИ отчита размера на плащанията, но не посочва един-единствен фактор, който да обяснява регионалните разлики.

Подобна зависимост се вижда във Враца, Кюстендил и Стара Загора. При мъжете във Враца средната лична пенсия за стаж и възраст достига 605 евро, като анализът на данните свързва високото равнище с добре платени работни места в енергетиката и присъствието на АЕЦ „Козлодуй“ в областта. В Кюстендил средната сума при мъжете е около 645 евро, а в Стара Загора достига 655 евро, където енергетиката и въгледобивът имат дългогодишно присъствие. При жените в Старозагорско средната пенсия е значително по-ниска - около 460 евро.

Бургас и Варна също се нареждат над средните стойности при мъжете. В Бургас средната лична пенсия за стаж и възраст при тях е 666 евро, а във Варна - 667 евро, докато жените и в двете области получават средно по 481 евро. Сред факторите, които се свързват с тези стойности, са морският транспорт, пристанищните дейности, корабният ремонт и други сектори с традиционно по-високи възнаграждения. В Бургас икономическият профил през десетилетията се допълва и от голямата нефтопреработвателна индустрия, която осигурява работни места с високи осигурителни доходи.

Пловдив не следва тази картина, въпреки размера и икономическата тежест на областта. Средната лична пенсия за стаж и възраст там е 492 евро, което я оставя под средната стойност за страната от 506 евро. Жените в Пловдив получават средно 455 евро, а мъжете - 577 евро. Данните показват, че големият пазар на труда сам по себе си не гарантира най-високи пенсионни плащания, тъй като размерът зависи от индивидуалния осигурителен доход и признатия стаж през годините.

На другия край на таблицата остава Кърджали. Средната лична пенсия за стаж и възраст при жените в областта е 374 евро, а при мъжете - 438 евро, което поставя региона сред областите с най-ниски стойности. За сравнение, от 1 юли 2026 г. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред е 347,51 евро, сочат официалните данни на НОИ. По-ниските осигурителни доходи в част от традиционните за района дейности и осигуряването на по-малки суми през трудовия живот се посочват сред обясненията за сегашните нива.

Паралелно с разликите при държавните пенсии се засилва движението и между фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Комисията за финансов надзор отчита, че през второто тримесечие на 2026 г. 106 065 души действително са сменили фонда си, след като са били подадени общо 147 057 заявления. През първото тримесечие фонд са сменили 93 090 души, което означава увеличение с 12 975 души или 13,94% - официалните числа на КФН коригират посочените в първоначалната публикация 12 875 души. За първото полугодие общият брой на осигурените, прехвърлили средствата си от един фонд в друг от съответния вид, достига 199 155.

КФН отчита и дела на хората, предприели подобна промяна спрямо средния брой осигурени в отделните видове фондове. При универсалните пенсионни фондове той достига 4,48%, при професионалните е 3,50%, а при доброволните - 0,09%. Данните са подадени от пенсионноосигурителните дружества и са публикувани от надзорния орган на 18 септември 2026 г. Те идват в момент, когато вторият пенсионен стълб преминава към нов модел с различни инвестиционни профили, а изборът на осигурените придобива все по-голямо значение за начина, по който ще се управляват средствата им. /Източник: Флагман