Според проучване на наш учен, потвърдено от световната статистика, активността на земетръсното огнище в Перник ще продължи около една година след датата на труса. Това може да се счита за нещо анормално.Така смята Бойко Рангелов, професор в Минно-геоложкия университет, който участва в семинара „Политики и практики на превенции срещу природни бедствия и аварии”. Той беше проведен в рамките на седмия европейски екологичен кинофестивал „Зелена вълна – 21 век”, който се организира за втора година със съдействието на община Кърджали.Земетресението в Перник изненада учените с това, че се случи на място, където няма разлом и с пораженията, които нанесе и на високите, и на ниските сгради. До момента се смята, че африканската плоча се подпъхва под европейската в района на Балканите, което означава, че има натиск, а не разтягане. Но всичко, което се случи в Перник, показва, че там имаше ефекти на разтягане на земната кора. Това е довело да отваряне на място – в резултат е хлътнал огромен обем земна маса на няколко сантиметра надолу и това е предизвикало широкия спектър от вибрации с бавни и по-бързи трептения, поради което има засягане и на ниски, и на високи сгради.Тази теория е била представена преди 4 години на световен симпозиум по вътрешността на земята в Кейптаун и специалистите там са приели, за разлика от българската научна общност, че тя заслужава внимание, каза проф. Рангелов. Според нея районът на Балканите представлява усукваща се зона, в която движенията на земната повърхност имат спираловиден характер.„Облаците се движат по спирала, циклоните и морските течения също – а ние пренасяме това спирално движение върху твърдата земна кора, това е новото в нашата идея. Ние казваме, че подпъхване на земните плочи се случва в южната част на полуострова, а в пространството от Егейската арка на юг – островите Корфу, Крит, Родос до Стара планина и Дунава на север, земните маси извършват спиралообразни движения, заяви проф. Лъчезар Филипов на семинара.Новите сателитни измервания с gps спътниците, които дават ежедневна информация, доказват точно такива спиралообразни движения, а не постъпателни. Това се демонстрира и в световен мащаб. За да се справи България по-добре с превенцията на природните бедствия и на авариите, е необходимо да разполага с космически технологии или поне да бъде член на Eвропейската агенция за космически изследвания ESA, обясни още професор Филипов.Преди 24 години за първи път в нашия Институт за космически изследвания се заговори за това, че чрез определени смущения в йоносферата може да се предскаже едно земетресение. За съжаление не може да се каже кога, но винаги след такива смущения земетресение става. Но тази идея беше зачеркната от определени хора в академията. А преди една година НАСА официално обяви, че започва да създава космическа апаратура за търсене на предвестници на земетресения в йоносферата, тоест на същите тези неща, които ние искахме да разработваме, коментира още Филипов./Dir.bg