През 2023 г. линията на бедност общо за страната e 637.92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията, под прага на бедност са били 1 325.9 хил. лица, или 20.6% от населението на страната. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 21.3%, а относителният дял на бедното население намалява с 2.3 процентни пункта, съобщиха от НСИ.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2023 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 20.6 до 28.5%, или със 7.9 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 45.3%, или с 24.7 процентни пункта.

През 2023 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Монтана и Видин - съответно 446 и 466 лв., а най-високата - в област София (столица) (990 лв.), следвана от областите Варна (736 лв.), Перник (716 лв.) и Кюстендил (702 лева). Най-висок е относителният дял на бедните спрямо линията на бедност за областта в областите Стара Загора - 25.8%, Кюстендил - 24.6%, София (столица) - 22.2%, и Добрич - 22.0%

Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово – 7.6%, Смолян - 9.6%, Ямбол - 10.7%, и Шумен - 10.9%. Линията на бедност за 2023 г. нараства спрямо 2022 г. във всички области, с изключение на Ямбол, където се отчита намаление с 9.5 процентни пункта. С най-голямо нарастване са областите Враца (с 42.5%), Сливен (с 27.7%), Смолян (с 26.8%), Хасково (с 26.2%), Благоевград (с 25.9%) и Шумен (с 25.0%). През 2023 г. област Смолян е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 7.9%, а с най-високо равнище е област Добрич - 25.1%. В област Габрово жените са с най-ниско равнище на бедност - 6.5%, при 28.3% за областите Кюстендил и Стара Загора.

Относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете в областите Търговище, Кюстендил, София (столица), Перник, Плевен и Стара Загора. В четири области - Силистра, Видин, Добрич и Шумен, относителният дял на бедните мъже е по-голям с повече от 5 процентни пункта от този при жените. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.

За целия период на наблюдение относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-висок сред безработните (56.8% за 2023 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 12.0 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени. През 2023 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18 - 64 години нараства спрямо предходната година с 1.7 процентни пункта - до 11.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 66.5%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над шест пъти за тези със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 3.2%.Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред домакинствата от двама възрастни с три или повече деца (55.2% за 2023 г.) и от един родител с деца (42.8% за 2023 г.). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 2.0 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете.

Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 11.8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години. От 2015 г. към основния въпросник на изследването е добавен въпрос за етническата принадлежност на лицата в отговор на нарастващата нужда от информация, включително и оценки на бедността, за домакинствата по етнически признак.

Анкетираните сами определят етническата си група. Отговорът на този въпрос е доброволен, т.е. ако лицето не желае да посочи към коя етническа група принадлежи, се отбелязва отговор „Не желае да отговори“. Дадена е възможност да се отбележи и отговор „Не се самоопределям“, ако анкетираният не може да определи своята етническа група. Етническата група на децата се определя от родителите. Ако родителите имат различна етническа принадлежност, за децата се регистрира отговорът, който родителите определят по взаимно съгласие. През 2023 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 65.0%, а най-нисък - сред самоопределилите се от българската етническа група - 14.3%. Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност.

Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (45.1%), докато при турската и ромската етническа група най-висок е относителният дял на работещите – (съответно 31.8 и 34.0%). По отношение на безработните лица най-висок е относителният дял на бедните безработни сред ромската етническа група – 30.9%, при 16.3% от турската етническа група и 13.5% от българската етническа група.Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност - и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите намалява.

Рискът от бедност за хората във възрастовата група 18 - 64 години с начално и без образование е 14 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и над 46 пъти за турската етническа група. При самоопределилите се като роми - близо три четвърти от лицата с начално и без образование са бедни, а при лицата с висше образование – 22.3% са в риск от бедност. В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности.

До 2020 г. за оценка на материалните лишения на домакинствата се използваха девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги. От 2021 г. се включва нов показател за тежки материални и социални лишения, който показва липсата на необходими и желани предмети за водене на достоен живот. Изчислява се като дял на лицата от населението, които не могат да си позволят 7 от 13 показателя - 6 на индивидуално ниво и 7 на ниво домакинство.

За безработни домакинства в изследването се считат домакинствата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на домакинството на възраст 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни. До 2020 г. показателят се изчислява за лица на възраст от 18 до 59 години, а от 2021 г. той включва лица на възраст от 18 до 64 години. През 2023 г. в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 231.0 хил. лица на възраст 18 - 64 години, или 6.6% от населението, като спрямо 2022 г. относителният им дял намалява с 1.3 процентни пункта, а делът на мъжете (6.6%) е с 0.1 процентни пункта по-висок от този при жените (6.5%).

През 2023 г. 26.9% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 1.0 процентен пункт повече спрямо 2022 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 13.6 процентни пункта. /Източник: Вести.бг