Земетресението, което люля днес остров Самотраки и 30 пъти по-силно от това в Перник на 22 май 2012 г.

Това обяви професор Емил Ботев от БАН пред „Фокус”. Днес в Перник също било регистрирано земетресение, но магнитудът му бил под 2 по Рихтер и не е усетено от хората.

Перничани се уплашиха от днешния силен трус, който бе със сила 6,9 по Рихтер.  Последваха над 70 вторични. Най-силно трусът се е усетил в Южна България. В Кърджали, Хасково и Ямбол има паднали комини.

"Ние сме по-скоро обетована земя, и на хората казвам - да не се притесняват, в този момент. Такова земетресение като пернишкото, аз предполагам и основания ми дават наблюденията, които водим, скоро не може да се реализира, на територията на нашата страна. Пернишкото земетресение беше десетки пъти по-слабо по енергия от това, т.е. 30 пернишки земетресения щяха да бъдат равни по енергия на това на остров Самотраки, което стана този обяд", каза още Ботев.

По думите му по никакъв начин процесите, довели до днешното земетресение в Егейско море, не се свързват със сеизмичните процеси на територията на нашата страна, които са със затихващи функции, още, както се казва, от началото на миналия век, когато се е освободило цялото това натрупано напрежение от столетия с цели 6 катастрофални земетресения с магнитуд 7, и по-голям от това, което усетихме днес.

"Тогава те са разтоварили за столетия наред натрупаното напрежение, което се натрупва значително по-бавно, в сравнение с това при съседите ни. Затова честотата на повторяемост на катастрофалните земетресения, статистически на територията на страната, е много по-малка. И не би могла теоретически да бъде друга, защото ние сме далеч от контактите на придвижване на микроплочите. Там, където става запиране на това придвижване, се натрупват напрежения, и стават по-силни земетресения. Но там са големите движения и съответно и по-големите земетресения, с по-голяма честота. При нас нямаме такива очаквания", заяви проф. Емил Ботев.

"Без да знаем с абсолютна сигурност какво става в дълбочина, винаги са способни изненади, но вероятността за изненади, е минимална, тя е под 10% за нашите изследвания. Ние не можем да влезем в дълбочина, и да кажем със сигурност какво там се случва. Провеждането на сондажни изследвания е изключително скъпо и отдавна не се практикува. Другите методи ни дават някакви данни, които имат нееднозначни трендови такива резултати, т.е. общи, и тези резултати показват, че ние в пъти по-бавно формираме тези катастрофални земетресения, които стават при нашите съседи", каза проф. Емил Ботев.