По-високата консумация на пълномаслени сирена и пълномаслена сметана може да е свързана с по-нисък риск от развитие на деменция, сочи ново проучване, публикувано в научното списание Neurology. Изследването не доказва причинно-следствена връзка, а установява статистическа асоциация между тези храни и риска от заболяването.

Към пълномаслените сирена спадат продуктите с над 20% масленост. Пълномаслената сметана обикновено съдържа между 30 и 40% мазнини.

„В продължение на десетилетия дебатът за пълномаслените срещу нискомаслените диети оформяше здравните препоръки, като понякога сиренето дори беше определяно като нездравословна храна, която трябва да се ограничава“, заяви д-р Емили Сонестед от университета в Лунд, Швеция. „Нашето проучване показва, че някои пълномаслени млечни продукти всъщност могат да бъдат свързани с по-нисък риск от деменция, което поставя под въпрос утвърдени схващания за мазнините и здравето на мозъка“, допълни тя.

Изследователите са анализирали данни от 27 670 души в Швеция със средна възраст 58 години в началото на проучването. Участниците са проследявани средно 25 години, като през този период при 3 208 от тях е диагностицирана деменция.

Хранителните навици са били проследени чрез водене на дневник за една седмица, въпросници за честотата на консумация на определени храни през предходни години, както и разговори с изследователите относно начина на приготвяне на храната.

Изследването сравнява хора, които консумират 50 грама или повече пълномаслено сирене дневно, с такива, които приемат под 15 грама. Петдесет грама сирене се равняват приблизително на половин чаша настъргано сирене. Сред хората с по-висока консумация на пълномаслено сирене 10% са развили деменция, докато при тези с по-ниска консумация делът е 13%.

След корекции за възраст, пол, образование и общо качество на храненето, учените установяват, че по-високият прием на пълномаслено сирене е свързан с 13% по-нисък риск от деменция. При съдовата деменция рискът е с 29% по-нисък.

Наблюдаван е и по-нисък риск от болестта на Алцхаймер сред хората с по-висока консумация на пълномаслено сирене, но само при участници, които не носят варианта на гена APOE e4 – известен генетичен рисков фактор за заболяването.

Подобен анализ е направен и за пълномаслената сметана. Хората, които консумират 20 грама или повече дневно – около една и половина супени лъжици – са сравнени с такива, които изобщо не консумират сметана. След корекции учените установяват, че редовната консумация е свързана с 16% по-нисък риск от деменция.

Други млечни продукти и ограничения

Не е установена връзка между риска от деменция и консумацията на нискомаслени сирена, нискомаслена сметана, пълномаслено или обезмаслено мляко, масло или ферментирали млечни продукти като кисело мляко, кефир и айрян.

„Тези резултати показват, че когато става дума за здравето на мозъка, не всички млечни продукти са еднакви“, отбеляза Сонестед. „Макар пълномаслените сирена и сметаната да са свързани с по-нисък риск от деменция, други млечни продукти и нискомаслените им варианти не показват същия ефект. Необходими са допълнителни изследвания, за да се потвърдят резултатите и да се изясни дали определени пълномаслени млечни продукти действително имат защитен ефект върху мозъка“, уточни тя.

Като ограничение на изследването се посочва фактът, че всички участници са от Швеция, което означава, че резултатите може да не са приложими за други популации. Сонестед отбелязва, че в Швеция сиренето често се консумира сурово, докато в САЩ по-често се подлага на термична обработка или се комбинира с месо, поради което са необходими и допълнителни проучвания в други държави. /Източник: Дарик