Перничанинът Камен Евтимов плете средновековни ризници. Тази седмица той показа как се прави това на деца в Регионалния исторически музей в Кюстендил. Снаряжението е изработено от него, а за плетенето си има и тънкости, пише Струма.бг.

„Изработването е бавен и труден процес, в днешно време не защото нямаме техниката. Навремето е било действително сложно – от тегленето на телта до намотаването на телта на пружините, след това рязането на халкичките. Една ризница се прави от порядъка на 2 седмици, като се работи само по нея. Всяка си е индивидуална за различния човек. Средно от 10 000 до 12 000 халки се изплитат в една ризница за голям човек. Сега показвам умален вариант деца”, разказва  занаятчията.

Той припомни, че ризниците се появяват през III век, а изчезват към XIV век, след като се появяват огнестрелните оръжия и тя губи смисъла си.

„Плетенето и сега отнема време, не толкова подготовката. Аз се занимавам с това от пет години, обичам историята. Това ме грабна, дори и малките деца, като им се преподава историята, е едно, но е друго, като се докоснат, на практика мирогледът се променя. Защото друго си е да си облечен в ризница”, добавя Евтимов.

Изработените от него ризници отиват основно за хората, участващи във възстановки. „Купуват си костюмите и участват във възстановки на различни  средновековни битки. Има хубав фестивал във Варна, а и в други части на България. Съществуват различни клубове за възстановки. Като цяло има интерес”, казва Камен Евтимов.

„Не мога да кажа чий патент е ризницата. Знам, че се появява в Азия, набира популярност и при нас. Прабългарите са я ползвали. Най-обикновената плетка е 4 в 1. Съществуват по-сложни азиатски, западноевропейски, където са включени по осем фрагмента в едно. Те са по-тежки и по-предпазват. В един реален бой ризницата трябва да те запази от посичания и порезни рани. Знам, че пълното бойно снаряжение с меч, щит и ризница стига 25 килограма.  Една по-ефективна ризница може да достигне и 12 килограма. Разпределена върху тялото, тежестта й не се усеща. Усеща се, когато я държиш в ръце. Като се стегне на кръста, коланът се повдига и не тежи”, споделя  още занаятчията.

Ризницата не може да предпази от счупване на крайници, но опазва живота на ездачите.

Камен Евтимов показва и шлемовете. „При удар във врата, те предпазват от посичане. Отгоре е подсилен с ковано желязо и горена тел. Минава през един процес на обгаряне и халките получават отгоре един тъмен филм. Заздравява се като материал, но от ръжда не може да спаси”, разказва експертът.

Освен обикновени ризници Евтимов прави и нитовани. „Процесът тук е два пъти по-бавен, отколкото при  първия вариант на ризница”, каза той. Принципната технология е дебела тел, както и големи халки, за да се направи ефективна ризница.

„В древността предполагам, че хората са ги правили по-бързо. Имало е един, който се занимава само с намотаването на пружините, майстор, който реже, плете. При мен разликата е, че не произвеждам телта, а просто я взимам, и съм сам, затова са ми достатъчни две седмици”, коментира мъжът.

 „Ризниците са били доста популярни и ползвани в българската армия. Скандинавските страни са бедни откъм фолклор, но имат история на войните – там имат клубове и възстановки”, уточнява занаятчията. Костюмите им са автентични и много издържани. „Знам, че всяка година пък в Полша в един град правят мащабен фестивал за викинги и славяни, хората се събират. Там всеки си показва средновековния занаят, правят се възстановки на битки, правят се състезания за превземане на крепост, на мост, персонални битки. Не съм ходил на този фестивал, но имам желание да се включа. Мои костюми обаче са били реквизит на български фестивали. Специално за такива възстановки хората трябва да са физически подготвени и много предпазени. Има стандарт на оръжията, остриетата трябва да са затъпени на 2 милиметра. Да има метални топчета върху копията. Хората трябва да са предпазени, защото колкото и да е при една възстановка се вдига адреналинът на участниците. Започват да се бият малко по-сериозно и затова трябва да са предпазени максимално”, добавя мъжът. Изработената от него ризница с децата ще остане на съхранение в Регионалния исторически музей в Кюстендил.