Тези дни във фейсбук попаднах на чудесен фотоколаж.

На него пише единствено 272>240. Веднага го откраднах и си го сложих на стената. Не ме интересува дали някой ще се сети, че 272, всъщност е 272-ра аудитория в моя, в Софийския университет, а 240 е броят на депутатите в Народното събрание. Аз се сетих веднага.

Две седмици откак студентите от моя университет поеха инициативата на протеста срещу нелегитимното ни правителство и много ми се иска да отида при тях в 272-ра и да ги поздравя. Но за моя зла участ сам съм си лепнал на челото омразното звание „политик“, а студентите не щат да им се мяркат политици.Аз уважавам това тяхно желание.

Тези дни обаче трябва да взема отношение, защото цяла България научи, че пернишката БСП, начело с кметицата Росица Янакиева,известна напоследък с това, че загрози крепостта Кракра с пластмаса и отскоро началника на асфалта, който не се яде Ненко Темелков, в деня на народните будители пращат автобуси с антипротистиращи срещу студентите в София.

Като човек, който е редовно на жълтите павета не виждам нищо странно в това всеки гражданин да ходи да протестира и да търси начин каузата му да бъде забелязана.

Обаче да пращаш сърдити червени старчета срещу гневни млади студенти е лошо.

Лошо е да обвиняваш политическите си противници, че организират протестите, а да те хванат по бели гащи, че е точно обратното.

Лошо е да пращаш на протест зависими от партията ти хора, които да бягат от камерите на журналистите, срещу излезли по собствена воля на протест граждани, които не само не бягат от камерите, но и сами ги търсят, за да изразят мнението си.

Лошо е да пращаш на антипротест хора, които видимо се срамуват от това, което правят – иначе защо ще лъжат, че отиват на събор в Ярджиловци, а същата камера ги лови като рибоци на жълтите павета? Протестиращият гражданин гори от желание да го видят камерите, червените пернишки антипротестиращи не искат да бъдат снимани. Те видимо искат да не се забележи, къде са били и какво са правили.

Много е лошо сам да не вярваш в това, което правиш. Много е лошо да нямаш политическа кауза, освен да си запазиш службицата, получена по партийна линия, която ще загубиш ако се катурне правителството, което сам не харесваш.

Дошло е време да си отворим очите, умовете и сърцата и всички заедно да се съгласим, че така повече не може. Днес духът на българският парламентаризъм - новото българско Оборище се е преместил в 272-ра.