-Г-н Борисов преди няколко дни лидерът на партия „Атака“ в Перник  Румен Ваташки поиска вашата оставка като зам. председател на Общинския съвет. Защо?

Сигурен съм, че оставката ми я иска лично г-н Волен Сидеров, защото го освирках когато влизаше в едно телевизионно студио. Това е голяма чест за мен – да ми иска оставката човек, които е предал избирателите си.

 -Как се озовахте на едно и също място с г-н Сидеров?

Специално отидох на това място, за да освиркам г-н Сидеров и вицепремиера г-н Йовчев. Освиркването на политик  е политически акт към глухотата му за волята на народа, който го е избрал.  То е предизвикателство да защити политиката си. Добрият политик не се страхува от неудобни въпроси.  Страхливците обаче предпочитат да избягат от тези въпроси.

 -Какво точно се случи там, че имаше толкова силен отзвук в Перник?

Нищо различно от това, което се случва на лидерите на управляващата тройна коалиция г-н Сидеров, г-н Станишев, г-н Местан, Министър-председателя г-н Орешарски и всичките му министри – народа ги освирква където и да се появят. А щом има силен отзвук, значи съм бил на правилното място.

 -Мислите ли, че самият Волен Сидеров е разпоредил на Ваташки да поиска оставката ви?

Убеден съм в това! Местния лидер на Атака г-н Ваташки е общински съветник като мен и винаги с него сме имали добри колегиални отношения. Той е много интелигентен и начетен човек.

 -Г-н Ваташки ви обвинява, че само вдигате пара и привидно влизате в конфликт с политическите си опоненти от общинския съвет, а по-късно демонстрирате близки и приятелски отношения със същите хора. Как ще коментирате това изявление?

Съжалявам, че на г-н Ваташки му се налага да говори такива големи небивалици, за да изпълни заповедта на лидера си г-н Сидеров!? Ако политическите ми речи не се харесват на опонентите ми, значи съм си свършил добре работата. Политическото противопоставяне е едно, а доброто възпитание и вежливостта е друго. За мен факта, че се занимаваме с политика, не означава, че трябва да престанем да бъдем джентълмени.

 -Обвиняват ви в какво ли не - от непрофесионализъм до хулиганство.

Кой ме е обвинил в такива неща?

 -В коментарите под статиите за вас, например.

Очевидно тези, които го правят, нямат нито смелостта да ми го кажат в очите нито в какво друго да ме обвинят и затова карат плътно по учебниците за дискредитация на КГБ и ДС. Тайно, анонимно, от засада ... Мен с такива методи не могат да ме уплашат. Освен това по отношение на коментарите съдържащи омразна реч и обиди на 10 октомври 2013г. Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото Делфи срещу Естония се произнесе, че такива коментари  трябва да бъдат изтривани от издателите на съответния сайт. Така че скоро и това убежище на страхливците ще им бъде отнето.

 -Според вас нормално ли е политически опоненти да се нападат с такава ярост?

Да, нормално е. Политическите трибуни са създадени, за да ги няма барикадите. По добре политиците да се нападат един друг със слово, отколкото привържениците им с пушки. Лошото е, че в настоящия политически момент управляващите, които дойдоха на власт с измама в една коалиция между орел рак и щука са глухи за политическото слово и така предизвикват народа да издига барикади.