Добивите от слънчоглед в Пернишко тази година са по-добри спрямо миналогодишните, но се различават в отделните райони. Над 60 процента от площите вече са прибрани, като предстои прибирането на царевицата. Това каза за БТА зърнопроизводителят от Перник Александър Александров.

„Наблюдаваме сравнително по-високи добиви от миналогодишните, но не може да се каже, че в абсолютно целия район те са високи. Бих ги определил като задоволителни за тази година“, посочи Александров.

Сериозен проблем за земеделските производители остават високите разходи за горива, семена, транспорт и други дейности. Затруднена е и логистиката на произведената продукция заради цените на горивата, пътните такси и други разходи.

„Това създава логистични затруднения както в складовете на стопаните и преработвателите, така и при продукцията, предназначена за износ“, каза той.

Александров допълни, че началото на сезона е било по-трудно заради по-дъждовното и студено време, което е затруднило обработката и засяването на площите. Все още е рано да се определят средните добиви в областта, но според информацията от производители от страната годината се очертава като по-добра от предходната.

Александров уточни, че България продължава да има потенциал като износител на земеделска продукция, но е необходимо да се търсят механизми за по-ефективно разпределение на хранителните ресурси към районите с недостиг.

Субсидиите не могат да покрият съществена част от разходите на земеделските производители и трябва да се разглеждат като буферен финансов механизъм при неблагоприятни климатични условия.

„Субсидиите отдавна не са фактор, който би могъл да задоволи дори една десета от разходите, които прави един земеделски производител“, каза Александров.

По думите му българските земеделци получават значително по-малко средства в сравнение с производителите в Западна Европа.

Все по-голямо място в земеделието заемат новите технологии. Производители от Пернишко инвестират в машини с автопилоти, GPS системи, дронове и сателитни технологии, които според Александров спомагат за намаляване на разходите и повишаване на производителността.

Той коментира и обсъжданите промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, свързани с минималния срок на договорите за ползване на земеделска земя. Според него широко разпространените едногодишни договори не позволяват на стопаните да планират дългосрочно обработването на земята, подхранването и инвестициите в напояване.

„Трудно би могло да направиш голяма инвестиция в напояване, ако имаш гаранция, че можеш да ползваш една земя само една година“, посочи той.

По думите му по-дългосрочните договори биха дали възможност за инвестиции в напоителна инфраструктура и по-устойчиво развитие на стопанствата, без да се засягат интересите на собствениците, които ще продължат да получават рентното си плащане.

Александър Александров обработва близо 25 000 хектара земя. Тази година продукцията от слънчоглед е с 45 процента масленост, което я прави годна за преработка на слънчогледово олио. /Източник: БТА