Близо 46% от меда, проверен в Европейския съюз, е показал признаци на фалшификация или несъответствие с изискванията за истински пчелен мед. Това стана ясно по време на уебинар на Европейската асоциация на пчеларите (European Beekeeping Association – EBA), на който учени и експерти от ЕС представиха официални данни от мащабна европейска проверка, съобщи agri.bg.

Данните бяха представени от проф. Дражен Лусич, президент на International Honey Commission и преподавател в Университета в Риека, Хърватия.
Как ЕС определя „фалшивите храни“

По думите на проф. Лусич, в Европейския съюз няма единна законова дефиниция за „food fraud“ (измама с храни) в агрохранителната верига. Вместо това Европейската комисия и EU Agri-Food Fraud Network използват система от критерии.

Според Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ (DG SANTE), за да се счита даден продукт за жертва на измама, трябва да са налице четири елемента:

- нарушение на правилата на ЕС;
- подвеждане на потребителя;
- икономическа изгода;
- наличие на умисъл.


В практиката измамите се групират като:

- adulteration – добавяне на чужди вещества;
- record tampering – манипулиране на документи;
- mislabeling – подвеждащо етикетиране;
- substitution – замяна на продукта с по-евтин.

В отговор на растящите съмнения за фалшифициран мед, Европейската комисия организира координирана операция за контрол, в която участват DG SANTE, EU Food Fraud Network, Joint Research Centre (JRC) и Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

В рамките на операцията са взети 320 проби мед от пратки, които се движат в ЕС. Всяка пратка е проследявана чрез CHED документи (Common Health Entry Documents), които съпровождат всяка партида храни, влизаща в Съюза.

Пробите са вземани не само на границите, а и от пазара, след като медът вече е в търговската мрежа.

Резултатът: 46% със съмнения за фалшификация

От 320 анализирани проби: 147 проби (46%) са определени като подозрителни за наличие на добавени захарни сиропи и несъответствие с Директивата за меда.
За сравнение – при предишна подобна европейска акция, проведена няколко години по-рано, делът на проблемните проби е бил едва 14%.

Според проф. Лусич разликата се дължи на два фактора:

- използване на по-съвременни аналитични методи;
- различен начин на вземане на пробите – директно от пазара, а не само на границата.

Как се фалшифицира медът днес?

Експертите от Joint Research Centre установяват, че производителите на фалшив мед вече са се адаптирали към старите методи за контрол.

Докато в миналото най-често са използвани сиропи от царевица и захарна тръстика, днес те все по-често се заменят с:

- оризови сиропи;
- пшенични сиропи;
- сиропи от захарно цвекло.

Тези суровини са по-трудни за разпознаване с класическите C3/C4 изотопни тестове, което прави фалшификациите по-сложни за доказване.

ЕС признава: методите не са достатъчни

Joint Research Centre публикува нови аналитични методики за откриване на добавени захари в меда, но според проф. Лусич това не е достатъчно.
„Необходими са още методи, за да можем реално да се справим с проблема“, заяви той по време на уебинара.

Официалните европейски данни показват, че фалшивият мед вече не е изолиран феномен, а структурен проблем в агрохранителната верига на ЕС. При почти всяка втора проба със съмнения за манипулация, въпросът вече не е дали има измами, а дали настоящите контролни механизми са способни да ги спрат.