Правната комисия отхвърли ветото на президента върху промени в Изборния кодекс (ИК), свързани основно с ограничаването до 20 на секциите в  дипломатическите и консулски представителства в страните извън Европейския съюз (ЕС).

Законопроектът за промени в Изборния кодекс отново на второ четене подкрепиха 11 депутати, осем бяха против и един се въздържа. Предстои ветото на държавния глава да бъде обсъдено и в пленарната зала.

Позицията на ПП–ДБ

Ще подкрепим ветото на президента върху промените в Изборния кодекс, тоест ще гласуваме срещу законопроекта, както направихме и на първо четене и на второ четене. Това заяви депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов преди началото на правната комисия в НС.

Не може да се ограничат правата на българските граждани в чужбина, аргументира се Божанов.

Позицията на БСП

Тази седмица предстои да бъде разгледано ветото на президента Илияна Йотова по отношение на ограничаването на изборните секции в чужбина. ПГ на БСП не можа да се обедини по този въпрос, затова взехме политическо решение на нашия изпълнителен орган. Изпълнителното бюро на БСП призова ПГ на БСП-Обединена левица да подкрепи ветото на Йотова, с което да бъдат отхвърлени приетите промени. Това каза председателят на партията Крум Зарков на извънредна пресконференция в централата на социалистите.

По силата на Конституцията служебният кабинет би трябвало да бъде безпристрастен арбитър и да организира честни избори. Заради промените в основния закон, обаче, това е трудно да се случи, смята Зарков. 

Лидерът на социалистите призова правителството на Андрей Гюров да направи всичко по силите си, за да не опорочи честността на изборите на 19 април. Като повод за думите си Зарков посочи „фалстарта“ с вицепремиера Стоил Цицелков. 

Предистория

Държавният глава Илияна Йотова върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от приетия на 5 февруари 2026 г. Закон за изменение на Изборния кодекс. Йотова изразява несъгласие с промените, които ограничават броя на секциите, които да бъдат разкрити в държави извън Европейския съюз. Президентът изтъква, че където и да се намират, гражданите на България имат всички права и задължения по Конституция и държавата е длъжна да осигури равенство и при упражняването на избирателното право.

Според приетите текстове се въвежда горна граница от 20 секции, които могат да бъдат образувани извън територията на дипломатическото и консулското представителство, независимо от броя на подадените заявления. „Така приетите промени поставят в риск прокламирания в чл. 10 от Конституцията принцип на всеобщност на избирателното право“, пише в мотивите си президентът. Тя цитира решение на Конституционния съд, според което „държавата е длъжна да осигури условия за свободно и безпрепятствено във всяко отношение упражняване на избирателното право на всеки български гражданин. 

В мотивите си държавният глава посочва, че промените умишлено създават бариери пред упражняване правото на глас на българските избиратели извън Европейския съюз – затрудненията може да са свързани с отдалечеността на избирателната секция, с големия брой граждани, изразили желание да гласуват, и с броя на тези, които действително могат да упражнят това право в рамките на изборния ден. Така тези български граждани ще бъдат затруднени или възпрепятствани да изпълнят и принципа за задължително гласуване, записан в Изборния кодекс, заявява Йотова. 

Според президента с предложените промени се нарушава и принципът на равенство, записан в Конституцията. Държавният глава изтъква, че различният правен режим за създаване на избирателни секции предпоставя различие във възможностите на българските граждани да упражнят правото си на глас и поставя в по-неблагоприятно положение българите, живеещи извън Европейския съюз. „Конституцията на Република България не предвижда подобно неравностойно третиране на българските граждани, които живеят в чужбина“, припомня в мотивите си президентът. /Източник: Дарик