Изграждане на възобновяеми енергийни източници на мястото на терените, заети във въгледобива, предложиха експерти по време на кръглата маса "Eфективна рекултивация на въглищни мини", организирана от Екологично сдружение "За Земята". Участниците в събитието се обединиха около мнението, че рекултивацията на въглищни мини в България е необходима за възстановяване околната среда и опазване на човешкото здраве като същевременно предоставя възможности за устойчиво икономическо развитие.

Кръглата маса се проведе на 22.02 в Национален дом на науката и техниката и включи Красимир Ненов, зам-министър по енергетиката, Теодор Дребов, директор на дирекция "Концесии" към Министерство на енергетиката, представители на минни компании, енергийни експерти, природозащитници, които начертаха възможностите спрямо съществуващата законова рамка и заложените бюджети. 

Като необходима първа стъпка участниците изтъкнаха създаването на оценка на извършената рекултивационна дейност до момента и изчисляване на необходимите допълнителни разходи от националния бюджет, поради по-ранното от планираното спрямо концесионните договори излизане от въглищата. Предвидените по Териториалните планове за справедлив преход 201 милиона евро за трите въглищни региона Стара Загора, Кюстендил, Перник, са допълващи и предназначени за планиране икономическото преобразуване на тези терени и със сигурност не могат да бъдат използвани за дейности, задължение на концесионера, следвайки принципа "Замърсителят плаща".

При класическата форма на рекултивация процесът изисква енергия и време, той включва подравняване, почистване на замърсени терени, възстановяване на почвата, за да е годна за земеделско или лесовъдно ползване. Със значително по-малко ресурс увредените терени могат да се превърнат годни за промишленост и генерация на възобновяема енергия. По този начин съответно да се търси синергия между намалени разходи, и обезопасени терени, препитание за местното население и опазване на други природни или земеделски терени, които потенциално биха били увредени поради икономически и енергийни проекти.

"Трябва да се приеме в публичното пространство и от общностите, които работят по темата, каква ще бъде посоката за развитие.", коментира Радостина Славкова от "За Земята". Теодор Дребов подчерта, че въпреки минималните суми за рекултивация, предвидени в Териториалните планове за справедлив преход, в концесионните договори на компаниите винаги има и включена рекултивация. Адвокатът по екологично право Александър Коджабашев даде пример, че се случва дружествата да обявят фалит и да не спазят тази точка от концесионния договор. Презентацията на специалистът по рекултивация Кристиян Панайотов даде актуални данни за състоянието на терен за съхраняване на отпадъчна пепел в Перник — взетите от мястото и изследвани в лаборатория почвени проби показват високо съдържание на опасни за човешкото здраве вещества, които години наред биват разпръсквани в близкия квартал. 

На събитието бе представен и доклад от мащабното проучване на WWF България за капацитета на увредените терени в страната да се използват за производство на възобновяема енергия, което предстои да се допълни и надгради с конкретни действия с помощта на междуинституционална работна група.