Приятелка на убитата Антония написа разтърсващ пост в социалната мрежа. Валентина Пенева изля мъката и чувствата си, но отправи и призив към жените.

Публикуваме поста й без редакторска намеса.

Сега ще ви разкажа една история. Няма да е кратка, нито хубава. Нито нормална. И не е от тези, с които аз мога да се справя. Дано събуди някого. Убийство.

Да ви питам, сигурни ли сте, че знаете в какъв свят живеем? Сигурни ли сте?

На 32 години съм и откакто се помня имах си една приятелка. Имам и други приятели, които обичам с цялото си сърце, но сега ще говоря за нея. Имах си я. Жена, човек, който никому никога не стори лошо. Слънце. Добра и, очевидно, малко повече наивна. Обичаше котки, цветя, живот.Умееше да чувства... Всеки прави грешни избори. Много обичаше котки. Всеки малко се прецаква в тоя живот.

Много те обичам, моя слънчева Ани и ми е трудно...

Ани  заживя с мъж. Условно го наричам "мъж" сега. Ани заобича тоя мъж. Тоя мъж не обичаше Ани. Той не обича никого. Не обича света. Тоя мъж е насилник, а вече убиец. И нашата Ани вече я няма. Нашата Ани бе убита и разчленена. Заровена някъде. Намериха череп. И сега какво? Какво?! С черепа  дойде ужасът. Недейте да питате за ужаса. Сигурно се чудите "Сега какво?". Знаете - не е вашето дете. Арест, процес, затвор, решетки, боже мой, дано поне това! Минава случката. Има няколко съсипани семейства. Някой в някакъв затвор. Мразен. После позабравен. Обаче докога? Докато утре не пищи и вашата съседка, не я ли чухте да пищи и преди 7 дни? 

Ще  ви кажа защо пиша това. Не, защото някой ще отнеме мъката на приятелите и семейството й. Кой може да каже на родителите й, че такъв бил животът? Аз не мога. И  искам да ви измоля на колене. Искам така да ви моля, че гърлото ми да пресъхне, да крещя с всички сили. Искам да пищя и тоя писък да достигне всички по света. Искам да срутя тоя свят с ярост и молитви. Моля ви, жени, майки, девойки, моля ви! Моля ви да знаете, че не е и никога няма да бъде нормално някой да ви бие, да ви унижава, да ви кара да чувствате зависимост! Никой мъж, който ви прави нещастни, който ви съсипва, не ви обича! Моля ви... Не е обич насилието! Не е обич унижението! Не е обич затварянето, изолирането от приятели и близки, не е обич, когато ви счупи крайник, когато ви заплашва с нож, когато ви пребие, когато ви казва, че без него сте нищо! Спасете се, моля ви! Спасете децата си! Щом веднъж разберете и спрете да позволявате на тези изроди да живеят чрез вашата мъка, ще спре и ужасът с домашното насилие! Чуйте ме - той няма да се промени! Ще става по-лошо! Ще стане и най-лошото, като стана с Ани. Моля ви... Има друг живот - без страх, без синини, без счупвания, без унижения, без травми, без обиди и насилствена смърт! Не се страхувайте да си тръгнете - така ще спасите живота си и този на децата си! Ще спасите нас, които ви обичаме. Повярвайте, че има изход. Те са слаби, когато нямат жертва. Те умират от собствената си ярост, когато нямат жертва. Убийте тях и гнусната им същност със свободата си, с обич към себе си, с вяра! Смачкайте проклетите и гнусни твари, оставете ги да гният в собствената си самота, нищета и слабост, направете избор да живеете! Моля ви... Моля ви, повярвайте ми, вие сте красиви и заслужавате да бъдете обичани, а децата ви да не растат в страх и ужас. Моля ви... Заради Ани и заради всички като нея. Борете се, крещете, ритайте, късайте със зъби за своя живот и своята свобода. Моля ви...

Обичам те, моя приятелко, слънце и доброта! Обичам те и ще те обичам завинаги! Страхувам се да не забравя гласа ти. Никога няма да спра да ти се усмихвам и да те прегръщам! Толкова много те обичам, разбираш ли...толкова много!