Регулациите в хранителната промишленост, както в в производството, така и в търговията, подлежат на една и съща законова рамка в България и в Европа. В това е категоричен д-р Любомир Кулински, директор на Дирекция „Контрол на храните” в Българската агенция по безопасност на храните.

„Регулаторните режими са едни и същи, контролът също е на еднакви принципи, дори в България е доста по- учестен”, заяви д-р Кулински.

Той обясни, че за един месец БАБХ прави около 10 000 проверки, при които се пишат около 500-600 предписания и около 80 акта за нарушения.

„Дори в празничните дни проверяваме. Грубите цифри показват, че около 5-6 %, до 10 % от проверките завършват с административен акт, предписания или акт. Като цяло това е процентът на нарушенията, които намираме”, заяви Кулински.

Той обясни и за споровете около кашкавала, който се произвежда от калиата.

„Калиатата  е млечен полуфабрикат, който се произвежда в няколко държави в Европа. Някъде го наричат заготовка за жълто сирене. Няколко български предприятия го купуват. Но той не е претърпял пълната технологии, според нашите разбирани. Купувайки го, нашите предприятия го подлагат на чедаризация, изпаряване и зреене. Тогава може да носи наименованието кашкавал на българския пазар”, каза Кулински.

Той обясни, че въпросните предприятия вероятно го използват, защото е по-евтин продукти и  второ - защото  по-бързо става кашкавал.

„У нас, за съжаление, няма защитено географско наименование „кашкавал”, както има за други 10 продукта. Докато няма защитено наименование, с ясна рецепта и процедура, ще минава този технологичен процес. Да, кашкавал е, но не е българският кашкавал, който разбираме под тази дума”, обясни Кулински.

„На пазара има категорично безопасни храни, но с различно качество. Целта на нашия контролен орган е на етикета да са написани всички съставки, производител. Тези продукти са с различни цени. Целта на задачата е, когато потребителят вземе един продукт, прочете етикета и да избере според парите, които има”, каза Кулински.

Той обясни, че доста млеко и месопреработватели и в момента работят с  вносни суровини. 

„Много мандри купуват отвън. Имам статистика и колко сухо мляко влиза всеки месец в България. Около 50 хил. тона българско мляко, около 5 000 тона е сухо мляко”, обясни Кулински.

Месопреработвателите още повече разчитат на суровини отвън, особено свинско и телешко. /Източник: Нова телевизия