Историкът проф. Румен Ваташки в ексклузивно интервю за Tribune.bg. За патриотизма, саможертвата на Апостола и периодичните искания за канонизацията на Левски. Интервю на Андреа Драганова.

Какво знаем и какво не знаем за Апостола на свободата ние българите и дали сме достатъчно патриоти?

- Днешният ден /б.а. 19 февруари/ наистина обединява българите и представителите на различните политически сили. Но мисля, че това е за един ден. От утре пак ще започнат противопоставянията и това е типичната черта на българите – разединението.

Периодично се появяват искания за канонизацията на Левски за светец….

Аз мисля, че тази тема изобщо не е на дневен ред за българското общество. Мога да кажа, че това, което най-много бие на очи срещу една евентуална канонизация, е че в България липсва църковна почит към Апостола. Васил Левски е известен като Апостол на свободата, т.е. борец за национално освобождение на българския народ, а не Апостол в църковния смисъл на думата.

Той е национален и политически идеал за българите, защото и самите ние имаме нужда от него. Много важно нещо при една канонизация е да има гроб и този гроб да бъде център на поклонение на християни, а не на политици. Само на християни, на вярващи хора. Ще направя аналогия с последната канонизация в Българската православна църква. Това е канонизацията на архиепископ Серафим Соболев, която беше през 2016 година.

 Той е служил в Руския храм „Свети Николай Чудотворец“, така известната сред софиянци Руска църква. Вие си спомняте, че преди да бъде извършена тази канонизация, хората се стичаха от цяла България към този храм. Посещаваха гроба му, търсеха молитвена закрила, помощ от този духовник. При Левски няма такова нещо. Не може такива настроения да идват от представители на политически партии. Как да има някаква християнска почит като няма свети мощи, изобщо не се знае къде е гробът на Васил Левски!

Нормално ли е и до днес да не знаем къде е погребан той?

Това е много жалко и говори много лошо за нас българите. Това показва, че той в годините непосредствено след Освобождението не е бил толкова тачен. Това поклонение към него идва на по-късен етап. Все пак в годините, които са били по-близки до обесването на Васил Левски, в началото на българската държавност след Освобождението, българите са могли по-лесно да установят къде е погребан Дяконът. Вече според мен вече е безнадеждно, много е трудно да се открие гробът на Левски.

Казвате, че Левски е светец в душите и сърцата ни?

С делото си, със саможертвата си в името на свободата на България. В крайна сметка той е български национален герой и е икона и светец в сърцата и душите на българите от десетилетия. Това е по-важно отколкото да бъде канонизиран.

Ще ви дам пример с друг светец – Свети Паисий Хилендарски. Вие знаете, че той е идеологът на българското национално Възраждане с написването на „История Славянобългарска“. Но в крайна сметка неговата канонизация някак е пресилена. По-скоро политическа, по-скоро национална, не бива, не бива да се насилват нещата. И не бива да се оказва натиск върху българската православна църква, за да взима такива решения, които някак си не са уместни. По-скоро задоволяват определени политически амбиции на партии, отколкото да служат на църковното дело в България.

Какво наистина не ни достига от гледна точка на патриотизма и защо винаги в нашето общество се е стигало до противоречия относно делото на един или друг наш революционер и борец за свободата на България?

Традиционно при нас българите няма единомислие. Трябва да се пренебрегне егоизма, егото на отделни личности и на отделни политически партии. Националните проблеми да бъдат приоритетни и да не се търсят политически дивиденти. Партиите да проявяват национална отговорност. Такава има в Гърция, в Сърбия. Докато при нас има голяма разединеност. Фактът, че върху основите на българската народност в Македония се създава изкуствена македонска нация и то на антибългарска основа, говори що за политици сме имали през годините и колко е била вредна политиката на определени политически партии по отношение на България!