Неделята след Месни заговезни е последният ден, в който всички решили да следват Великия пост по Православния календар вкусват млечни продукти, риба и яйца. Затова на Сирна Неделя, преди да пристъпят към същинското лишение от животинска храна, вярващите се освобождават от стаявани обиди към ближните си и дават прошка на всички, които са ги наранили с постъпки или тежки думи и искат прошка. На вечернята в храмовете, православните си разменят т.нар. "братско целуване" с думите "простено" – "прости" и така с освободена съвест навлизат във Великия пост, напомня БНР. 

В дните на поста духовните наставници приканват миряните към по-чести молитви, покаяние и смирение, които дават добри плодове, но само ако от все сърце са простили и прощават на всички.Прошката, за истински отдадените на християнските добродетели, се отъждествява с безкрайната Христова любов към човека.

При християнската любов прошката се дава, дори когато не е поискано извинение, защото "любовта всичко прощава". В посланието си към коринтяните св. апостол Павел казва, че тя не иска нищо от своя страна и прощава, понеже е любов, а християнската любов е безкористна.

В ежедневието, където надделяват материалното и егоизмът, не е лесно да простиш на тези, които са те наскърбили съвсем целенасочено. Затова свещениците съветват вярващите да освободят душата си от обидата и като добри християни да простят и да поискат прошка, макар и само в мислите си.

Според Свещеното писание, даването на прошка от Бога е съпътствано с възраждане и преобразяване на човешката душа. Самата Църквата на този ден припомня изгонването на Адам и Ева от Рая и лишаването им от божествената храна, за да покаже колко пагубни и вредни за спасението и духовния живот са лакомията, непокорството и незачитането на Бога.

Въпреки това, Създателят показва любовта си, като изпраща Своя единороден Син, който да изкупи стореното от тях, без да има вина. Със страданията си на кръста Иисус Христос дава пример като прощава на своите мъчители и убийци, докато изпитва нечовешки мъки и страдания. Много са и примерите в житията на светиите как мъчениците за Христовата вяра се молят за тези, които ги измъчват. Затова се счита, че християнството е религия на всеопрощението.