ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН Памфлет от един бивш учител от ПТГ „Ю. Гагарин” По темата "Първи учебен ден" вероятно са написани милиони страници и има милион на квадрат впечатления. За човек на моята възраст и професия този ден от годината е един от най-специалните, защото над 50 години моя милост (като ученик и учител) винаги съм се чувствал някак си по-специален и по-въздигнат духовно на този ден. Спомените ми като първолак са доста оскъдни, но със сигурност най-впечатляващо беше когато бъдещата ми класна леля Милка (приятелка и колежка на майка ми в калкашкото училище) ми каза: "От утре ще ми викаш ДРУГАРКО, а не лельо, защото...."! Докато свикна с необичайното обръщение имаше доста издъки, кога лельо другарке , кога другарке лельо, ама нейсе! Спомням си, че на 15 септември 1962 г. майка ми разреши да изям цели 3 тулумбички с голяма бoза в местната сладкарница, а на 16 септември другарката леля Милка ме похвали, че мога да чета. Тогава за сефте разбрах колко е гот да те похвалят пред другите! Тази година за първи път на 15 септември ще си стоя в къщи по пенсионерски. Затова реших да направя едно виртуално пътуване из някои пернишки училища и заедно с местните първенци, гостите и колегите да изживея за пореден път ТРЪПКАТА "ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН". То и да не бях се пенсионирал, след като една групичка доказали се във времето некадърници направиха една поредица от дивотии и докараха училището, в което работех до фалит, пак щях да си стоя в къщи, но като безработен! Не може да не се започне с най-новата придобивка на цялото българско даскалско човечество - новият закон за образованието, влязъл в сила от 1 август т.г. Над 90% от колегите смятат (но го коментират само на 4 очи в парка или при работещ телевизор с volume-то на max), че това е поредното ялово недоносче, пръкнало се от екипа на герберо-реформаторския "коалиционен компромис", всемирно уважаваната от всички министърката мадам ЙЕС! Тази жена "доказа убедително", че разбира и от коалиционна политика, и от евросоциални проблеми, и от атомна енергетика, а сега подхвана здраво образованието и хич и не мисли да го пуща. Имам чувството, че даже да я командироват и турнат в обикновена родопска мандра, тя тутакси ще почне да дава акъл как да се прави синьо козе сирене "Рокфор", при това с растителни добавки. Ама какво да я мислим нея - министърът е политическа фигура, щем-не щем ще трябва да й консумираме компетенциите. Много ми се ще да се съсредоточим около големото гайле, което има да берат директорите на местните училища около организацията на празника! Зер на тоя ден ако стане провал и нещо се закучи пред големците, то...ехе...!! Тези от директорите, които имат зад гърба си по 4-5 мандата (по европейските стандарти) са лесни и ще се оправят някак си. За целта ще се наложи да попрелистят стари написани тържествени слова, да се поразровичкат из компа и по системата копи-пейст да натъкмят поредното слово, ама тъй, че да не му личи много много пействането! Е...вместо встъпителното "Скъпа и дълбокоуважаема г-жо Кмет (преди ....иева), ще се наложи да турнат едно ” Скъпа и дълбокоуважаема г-жо Кмет ( .....ска), за нас е огромна чест, че тъкмо Вие дойдохте на поздравите здравия и сплотен колектив на нашето училище и т.н...." – другото по нататък същото като лани и по-лани! След задължителните аплаузи следва суетнята с букетите (тук дечицата букетоносители непременно объркват нещата) , но по правило големината и яркоста на букета зависи от ранга на госта - за кмета е по-по-най..., за замовете...един нюанс по-малко и по-безцветно, за останалите може и по една китка! Естествено майсторлъкът в словото на директора трябва да се състои в това - възможно най-елегантно и иносказателно да внуши на слушащите, че освен всички най-положителни управленски достойства гостите имат и качества в артък / например гостенката - нашата кметица или нейната заместничка по образованието - досущ го докарват на външност като Никол Шерцингер (без лицето и тялото), а на прозорливост и акъл на Айнщайн (без интелекта)/! Бая пернишки директори това доста добре го умеят, а някои така се вживяват, та започват да си вярват! Що се отнася до младите и начинаещи директори, то на първо място те трябва да направят и невъзможното, но да ИЗПЪКНАТ подобаващо и всячески пред първенците - зер сега започва пътят към висините и нетленната слава. Тези директори са мобилизирали още на 1 септември щаба, правят се репетиции, местят се мебели, подготвят се подбрани вкуснотии за коктейла с подбраните гости, а след работа в къщи, освен ежедневния подбор на най-подходящите одежди, насаме със себе си, трябва по 80-100 минути на ден трескаво се чете и преповтаря тържественото слово в банята пред огледалото, да се тренират мимики от рода "интеУигентно излъчване", "чаровна непринудена усмивка", „топъл секси глас" и т.н., но най-вече вътрешно тези новоизлюпени шефове си ежечасно да си повтарят мантрата: "БЛАГОДАРЯ ТИ, О ПРОВИДЕНИЕ, защото ме свърза с най-подходящия човек...с главно „Ч”, силната партия, правилната организация или групировка по интереси, та с тяхното побутване съвсем "ЗАСЛУЖЕНО И УБЕДИТЕЛНО" си спечелих директорския конкурс!" За учителите.... каквото и да напиша, все ще е малко! Хора разни, някои ще се опитват да наподобяват стилът, маниерите и жестовете на директора, други ще си мислят за страничните доходи и бизнес (аслъ с тези 600 лв. кое по напред), но най-голямата част от тях ще се чудят откъде да наченат на 16 септември...дали да тълкуват новите ДОС-ове, дали да тъкмят даскалските порт-фолиа, па това разпределенията, па това дневниците...(тук има още 2-3 реда задължения, но ще спестя подробности) и чак накрая последния кахър - учебния процес. Естествено нашего брата, българския учител, е сътворен от жилав и интелигентен материал, напълно е наясно, че за изтъпанчилите се на трибуната им е последен кахър да има умно подрастващо поколение, важното е там някак си да свикнат да броят до 12 (за абитуриетската) и до 40-50 (мизата във финикийски знаци по изборно време) – пази Боже от хиперинфлация!! Останалото са подробности от миманса! Следва най-важното - словото на госта-големец пред колектива и подредените по паралелки ученици. Словото, което е подготвено от прилежно подредени и грижливо вчесани високопарни слова (обикновено за писането на такива слова Public relations на общината или областта получава 2 пъти по-голяма месечна заплата от един главен учител), написано с големи букви на гланцирана хартия, освен задължителните свръхлюбезни обръщения и 32 каратови усмивки непременно трябва да съдържа словосъчетанията: "Вие сте нашето бъдеще и упование", "трябва да ни вярвате, защото...", "усилията и политиката на нашата партия ще доведат до все по-всеобхватно и стабилно....", " при следващия наш мандат минималните заплати на вашите родители ще скочат с поне 3-4%, а след 15-20 г., когато вие започнете работа, почти ще стигнете сегашната минималната заплата на вашите другарчета на юг от нашата граница"! Изобщо всичко в стил "Мечти, дръзновения и Вяра" и "Дайте другари да дадем" на 15 септември върши страхотна работа, а впечатлява електората и най-вече медиите! Следват вяли ръкопляскания от редичките пред говорещия и бурни такива от стоящите зад оратора! И как да не се ръкоплещи възторжено точно от там, като зад оратора чинно са се наредили с длани, вплетени на възел връз началото на чатала людете с дебелите портфейли - мзам. директори, общински и областни служители, някой и друг инспектор от РИО, задължително някоя от местните вечни синдикални лидерки - коя натъкмена с шапка, модерна по времето на нейния прощъпулник (някъде преди 15 септември, но през военните години....около 1943 г.) , коя с лицемерна усмивка, мазна като кичевска мекица размер ХХL, даже за цвят може да има и депутат! Следва "Мила Родино, ти си земен рай....", а след това чевръста училищна хигиениста, ходила специално за случая на прическа и маникюр, бие училищния звънец и...те така!! Изобщо...каква я мислех, като седнах да пиша, а какво излезе? Но почти съм убеден, че вътрешния глас на огромна част от читателите ще си каже: "Май бившият даскал е описал във "виртуалния си преход" доста точно нещата!!” ЧЕСТИТ ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН на всички, които искрено ще се зарадват!!! Инж. Сашо Диманов