Работодателите ще заплащат само първите два дни от болничните, а не както досега – първите три. Задължението работодателите да изплащат първите три дни от обезщетенията за временна неработоспособност на служителите беше въведено като временна антикризисна мярка през 2010 година, но остана постоянна.

От бизнеса пресмятат, че по-малкото разходи за болнични листове е възможност за инвестиции и повишаване на работни заплати. Според Асоциацията на индустриалния капитал трябва да се затегне контролът и предлагат той да се осъществява не от Районните здравни инспекции, а от териториалните поделения на НОИ. 

Първият работен ден от новата година за Лора Ризова, която има 5-годишно болно дете, се оказа неработен. „Няма как. Аз работя от вкъщи и с нея вкъщи е доста кошмарно и ми се налага да взема болничен лист", обясни Ризова, информира Lupa.bg

Болничният ѝ е за 4 дни, от които два ще са за сметка на работодателя. Знае, че той ще покрие 70% от месечната ѝ брутна заплата, а за останалите два дни НОИ ще изплати 80%.

„За бизнеса това означава по-малко разходи за обезщетения за временна неработоспособност. За работника също има полза и това е, че той ще получава по-високо обезщетение за третия неработен ден, тъй като НОИ изплаща по-висок процент обезщетение", заяви Добрин Иванов.

По-малко разходи за обезщетения сега, но повече фалшиви болнични от няколко години насам, отчитат от бизнеса. Затова настояват за промени.

„Контролът на болничните да се осъществява не от Районните здравни инспекции, а от териториалните поделения на НОИ в страната, тъй като в България обезщетенията се плащат от НОИ, а контролът се осъществява от друга институция. Има липсва на сътрудничество между двете институции", посочи Иванов.

Последните изследвания са показали, че фиктивните документи за временна неработоспособност ощетяват бизнеса с около 50 млн. лева годишно, а осигурителната система - с 200 млн. лв. „Аз съм била свидетел и на предишните места, където съм работила как се взимат болнични за щяло и нещяло", добави Ризова.