Радомирци днес отбелязват 135 години от Освобождението на града от турско робство.По този повод на паметната плоча, на която са изписани имената на 25 опълченци от района ще бъдат положени цветя в знак на признателност към подвига на предците.При обявяването на Руско-турската война под Самарското знаме полагат клетва за вярност и предана служба на поробената си родина 25 опълченци от Радомир и околията. Трима от тях загиват геройски – двама при отбраната на Шипченския проход и един в сраженията при Шейново. Сред опълченците от Радомирско е и спасителят на Самарското знаме при едно от най-тежките сражения при Стара Загора, Никола Корчев.На 14 януари 1878 г. в Радомир пристигат три ескадрона на четвърти Улански Харковски полк под командването на подполковник Юрий Антониевич Задерновски. Със заповед от 10 юли 1878 г. на императорския комисар по военното управление в България, Трета дружина от Българското опълчение е преименувана в Трета Радомирска дружина.На 11 май 1879 г. майор Челяев изпраща телеграма до Самарската дума, в която се казва: „Трета българска дружина празнува Деня на Самарското знаме. Това знаме, покрито със слава, е гордост за цялата българска войска”.В Общинския исторически музей се съхранява ръкопис от неизвестен автор от Радомир, свидетел на събитията, който разказва за първите дни и месеци след освобождаването на града, създаването на управата на града и началото на строителството на казармата, първата в страната след Освобождението на България.„ На 1877 год . на 25 декември се освободихме от турците и от началото на 1878 г . почна да се урежда българско управление първите избори за кметове станаха с царевични зърна и фасул  кои получи най вече царевични зърна той печели избори а фасул кой печели повече губи избора нареди се кметство също окръжен съвет  така и съдебен съвет . Отначало беха две партий консерватори и либерали.За окръжен управител беше оставен от турските офицери Пойме Дей Деласилъ образува се трета дружина в гр. Радомир под началството на майор Чиляев стана причина да се започнат в Радомир същата 1878 год. казарми и се почнаха там където и са и днес за майстор беше поставен майстор Георги Поппетров  от село Враня стена брат до Архимандрит Зиновий Поппетров (не се чете )... стана молител от свещениците събраха пари руски рубли много къщи се разтуриха материала с черемидите се прекара до казармите тогава сега Генерал Целевски беше заедно с войската , както и други от Радомир като стана офицер той сам е носил камъни с желанието си за казармите това пространство което е заобиколен, застроено, заградено казармен двор това пространство е подарено от радомирските граждани без да са дадени пари от държавата за местото тогавашните радомирски кметове и управници не са жалили (не се чете )... заедно с гражданите ни пари но (не се чете )...каквото е поискано от военните им е давано от града (не се чете )...та са събрали 250 хиляди гроша подарени за направата на казармите….“