Граждани и ученици от Радомир поднесоха венци и цветя на паметни плочи за 141-та годишнина от Освобождението на града от турско робство. Кметът на Радомир Пламен Алексиев, заместникът му Любка Димитрова, председателят на общинския съвет Светослав Кирилов бяха сред дошлите да се поклонят пред войните, донесли свободата на града.  Пред паметника на последния знаменосец на Самарското знаме Никола Корчев, роден в радомирсокто село Долна Диканя, директорът на общинския исторически музей Милена Илиева произнесе слово за подвига на Никола Корчев, на опълченците от Радомирска околия, на руските войни, установили гражданската власт в града. Паметникът на Корчев бе отрупан с венци и цветя. Венци и цветя бяха положени на паметната плоча на 22-мата опълченци от Радомирско, воювали рамо до рамо с руските войни за освобождението на България. Паметната плоча е на входа на града.

На 14 януари 1878 година в Радомир влизат три ескадрона на Четвърти улански Харковски полк с командир Юрий Задерновски.Посрещнати са с хоругви, а черковните камбани звънят. През септември в града пристига Трета дружина на българското опълчение, преименувана  в Трета Радомирска дружина под командването на майон Константин Чиляев, а с нея в града е донесено и Саморското знаме. Да се поклони пред светинята на 20 юли 1879 година идва в Радомир княз Александър Батенберг. В негова чест е построена арка като на входа й откъм Перник е изписано „Добре дошъл светли княже“, а от другата страна- „Дерзай княже, народът е с теб!“ Следващата година на същата дата княз Батенберг отново идва в Радомир, за да  украси знамето с военен орден „за храброст“. На 10 септември 1881 г. Самарското знаме е прибрано на съхранение в княжеския дворец. Днес  то се съхранява в Националния военно-исторически музей.