Президентът на родната федерация по художествена гимнастика Илиана Раева направи емоционално обръщение до "златните момичета", които спечелиха бронзов медал на Олимпиадата в Рио де Жанейро и се оттеглят с гордо вдигнати глави.

"ОТБОР - ЕПОХА", е заглавието на написаното от Илиана Раева:

"Златните момичета" на България, на Ина, на всички, които бяха част от екипа, имали щастието да работят с тях ... моите момичета...
Те изминаха дълъг път, в който преживяха всичко!
Влязаха в залата преди осем години, искащи много, с очи изпълнени с надежда.

Те знаеха да искат! И получиха... всичко!
80 МЕДАЛА!!!

Световна титла, златни медали от световни, европейски първенства и световни купи!

Мечтаният медал от Олимпийски игри!
Получиха огромната любов на българите, на хората по света, получиха признание и обожание...
И за да е още по-истинска и красива вълшебната приказка, в която бяха главните героини, Съдбата щедро им показа пълната палитра на живота и успеха - запозна ги с обратната страна на щастието, а именно страданието!

Трябваше не само да преживеят ужаса и страха, болката и обидата, Адът стоварил се върху нежните им рамене, но и да излязат от него по-силни, по- вярващи, по-искащи отвсякога!

"Госпожо, много искаме да играем и да спечелим медал..." Това ми каза Михаела, след седмото място в квалификациите на Олимпиадата, седяща в публиката заедно с другите момичета, мен и Ина, за да подкрепяме Неви, която се бореше в многобоя. Плачеха неудържимо и петте... Не ги интересуваше, че всички ги гледаха и страдаха с тях... Сърцето ми спря да тупти, душата ми се сгърчи, хиляди костеливи ръце ме потопиха в казана... Аз й отговорих: Разбира се, че ще играете, Мише! И ще спечелите медал! Днес беше само квалификация! Утре е вашият ден! Но искам да се усмихнете! Усмихнете се! Толкова сте силни! Знаеш, че сте силни! Ще го направим, НО ИСКАМ ДА СЕ УСМИХНЕТЕ! Няма логика да не спечелите и да не играете... Направихме всичко! Всичко, както трябва! Ще видиш...

Другите плачеха неудържимо и ме слушаха. Виждах страха, желанието, болката... всичко имаше в тези красиви, пълни със сълзи очи....
После... после имаше и други неща, красиви, истински... незабравими, до качването им на подиума за първото изиграване на другия ден. Но най- важното - на лицата им имаше искрени усмивки!

Знаех, знаех, вярвах, исках, молих се всяка секунда да го направят, ЗАЩОТО ТЕ ЗАСЛУЖАВАХА МНОГО, по дяволите! Знам, че не бях сама в молбите си, знаех, че в пъти, в пъти хората, които се молеха за тях бяха повече, отколкото другите (защото все пак злото го имаше)! И тази любов и молби стигнаха до тях, до нас и те се УСМИХНАХА ИСТИНСКИ! И СЕ КАЧИХА НА ПОДИУМА! И ВДИГНАХА ГЛАВИ!... И ГО НАПРАВИХА ...И УСПЯХА!

Те се превърнаха в ОТБОР - ЕПОХА!

Михаела, Ренета, Цветелина Найденова, Християна, Любомира, Цветелина Стоянова, Катрин Велкова, Елена Тодорова, ОБИЧАМ ВИ!

ЗА МЕН БЕШЕ ЧЕСТ И ОГРОМНО УДОВОЛСТВИЕ!

Желая ви живот изпълнен със спечелени битки!/БЛИЦ