Икономическият и социален съвет на България прие анализ за причините, факторите и тенденциите за наличието и обхвата на групата на така наречените „работещи бедни“, както и препоръки и предложения за законодателни промени за ограничаване на това явление. Анализът е разработен по предложение на председателя на 49-тото Народно събрание, Росен Желязков.

В документа се констатира, че в страната са налице някои характерни особености, които имат негативно влияние върху борбата с процеса „работещи бедни”.

ИСС обръща внимание, че основните фактори за увеличаването на тази група хора е ниското ниво на доходите в определени региони, икономически сектори и длъжности, съобразно образованието, стажа и квалификацията, и състоянието на пазара на труда, както и несъразмерното нарастване на цените на основните стоки и услуги спрямо компенсирането на доходите.

ИСС подчертава, че наличието на заетост сама по себе си не способства за измъкване от капана на бедността. Данните показват, че за последните 10 години се наблюдават растящи нива на заетост, но липсва намаляване на нивата на бедност при работещите. Например през 2022 г. в България има 10% работещи бедни (спрямо 7,2% през 2013 г.)

ИСС акцентира, че степента на професионално образование е важен фактор за ограничаване на работещите бедни. Статистиката сочи, че с нарастване на придобитото образование се намаляват възможностите за попадане в категорията на работещите бедни.

Съвета счита, че трябва да се обърне по сериозно внимание на процеси от дигитална трансформация и зеления преход, както и тяхното отражение на пазара на труда и дава пример с прекратяването на дейността на въглищните мини и ТЕЦ- овете, което ще влоши структурата на работната сила. В същото време ИСС отчита, че с навлизането на ИИ и новите технологии в пазара на труда ще бъдат закрити работни места и това ще доведе до още по- сериозни различия в заплащането.

ИСС алармира, че ниското заплащане на труда създава допълнителни непренебрежими негативни ефекти върху цялото общество, като генерира условия за избуяване на престъпността, сивата икономика, задлъжнялост и загуба на собственост (бездомни хора), зависимости, болести и в крайна сметка асоциализация, което води до допълнителни обществени разходи и влошава общественото здраве.

Затова би било добре да се разработват политики за насърчаване на местната икономика, които да подкрепят икономическата диверсификация/създаването на работни места и развитието на нови икономически сектори.

На база анализа, ИСС препоръчва работа в няколко посоки за борбата с явлението „работещи бедни“, подробно описани в документа, а именно:  Промяна в нормативната уредба, актуални принципи, правила и методология за определянето на минималната работна заплата, адекватна социална политика, политика по заетостта, осигурителна и данъчна политика,  разработване на образователни програми свързани с решаването на този проблем, насърчаване на социалния диалог, социалното партньорство и колективното трудово договаряне, както и работата по програми за подпомагане стартирането на микро (фамилен) бизнес.