Да започнем с пристигането.

В морските градчета отдавна има „паяци“. Обикалят и репатрират колите на туристите. Усърдни са. Слагат скоби. Да, пренаселено е, да задръстено е. Но колко от морските ни градчета направиха големи безплатни паркинги? Нали вече от десетина години събират глоби? Защо този проблем не се реши в полза на почиващите? Защо ни карат ни да се държим като престъпници? Хайде, ние сме свикнали ами чужденците?

До плажовете има ниви и селяци с въже. Седят под чадър. Входът в нивата е с пари. Паркирай.

Безумието наречено плаж на концесия няма нужда от анализ. Там положението е като в приказка за Хитър Петър - Шезлонгът е 30стотинки, ама шалтето е пет кинта. Неразривно свързани са.

Мръдни малко кърпата за да си паркирам джета. Това има ли нужда от анализ?

Има безплатни зони за плажуване, които са някъде отзад. Където вече няма дори пясък а пепел. До кофите за боклук, които не се изхвърлят по половин месец защото мениджърите са заети да продават сянката под чадърите. На плажа смърди дори и за 50 лева да се настаниш. Защото смрадта не признава ВИП зоните.

Заставали ли сте на моста на Несебър и да погледнете към слънчака? Гледката е потресаваща. Антиутопия. Все едно от „Обеля“ гледаш „Люлин“ и по средата има вода. Софиянци ще ме разберат. Въпросът е дали има нужда да биеш четиристотин километра за да виждаш нещо, което може да си го гледаш и през балкона?

В заведенията ти не си клиент а средство. В кафенето за да отидеш до тоалетната е левче. Тоалетната е в пристроена барака от ламарини и представлява дупка. Има и чешма с маркуч явно за някакви хигиенни нужди. Нямам представа какви. Обаче кафето е три лева, защото кафенето е ВИП. Всичко е ВИП. Кенефа обаче е левче.

В хранилките (ресторантите) има две схеми. Да, има схеми. По морето няма обслужване, а схеми, но това е отделна тема. Двете схеми ще ги наречем условно – „умри сега“ и „умри след малко“. При „умри сега“ направо ти съобщават чрез мазно ламинирано меню какви са цените. Яж или ставай. Ако щеш.

При „умри след малко“ разбираш че малкото с наглед нормални цени ястия ги няма. Разбираш го по трудния начин. След десет тегела на сервитьорката „да пита в кухнята“. За другите ястия наглед нормалните цени са били за грамаж. Не се учудвай, че ядеш по килограм сафрид. Явно си лаком.  

Посирането, ще ме прощавате, е гарантирано.

То не бяха пречиствателни станции, то не беше чудо. Запомнете едно. На морето не яжте таратор и не слагайте лед в питието. Наблягайте на пластмасова посуда за еднократна употреба. Ако забравите ви чакат незабравими моменти в тоалетната. Хубавото е, че ще можете да прочетете някоя и друга книга.

Има още около десет хиляди неща, които копаят фундамента на родния ни туризъм, но на тях няма да се спирам. За 5 лева - толкова!

Автор: ЕМИЛ ЙОТОВСКИ, Новини.бг