България затяга примката около престъпно придобитите активи и с промени в Наказателния кодекс се разширява кръга на лицата, на които ще може да се конфискуват имоти и активи в полза на държавата. Със законопроекта, публикуван за обществено обсъждане, конфискацията вече ще обхваща не само осъдените, но и техните роднини, съпрузи, бивши съпрузи, партньори във фактическо съжителство и “приятелски” фирми, когато се докаже, че са получили имущество под пазарна цена, безвъзмездно или чрез вноска в капитал на контролирано дружество.

Разширението на обхвата се прави със създаването на нови алинеи в член 53 от НК, където е уредено отнемането на вещите в полза на държавата, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление. До момента отнемането се случваше и за вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, и пряката и непряката облага, придобити чрез престъплението.

Промените дават дефиниция и за “трето недобросъвестно лице” като се изброяват хипотези, включително случаи, когато активът е прехвърлен на свързана компания, държана от виновния или имущество, което е “прехвърлено или внесено като непарична или парична вноска в капитала на юридическо лице, ако лицето, което управлява или контролира юридическото лице, е знаело или е могло да предполага, че придобитото имущество” е от умишлено престъпление.

Причината за законодателните промени е включването на България в “сивия списък” на FATF, или Работната група за финансово действие (Financial Action Task Force, б. р.), която е междуправителствена организация за разработване и популяризиране на политики за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Основната цел на FATF е да създава стандарти и да насърчава прилагането на мерки за противодействие на действия срещу финансовата система и международната сигурност, пише "Труд".

Страната ни попадна в “сивия списък от държави” след критичен доклад на MONEYVAL - Комитета на експертите по оценяване на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа през 2022 г., че средствата за престъпление могат да се отнемат единствено от извършителя, а не и от неговото обкръжение. Законопроектът трябва да покаже напредък по препоръка на FATF за замразяване и конфискация на престъпни активи. Създава се и възможност за защита на правата на третите лица при обезпечаване и отнемане на имуществото, като се позволява тяхното участие в наказателното производство. Третите лица ще получават право да се запознават с делото, да оспорват запори, да представят доказателства и да обжалват актове. Така добросъвестните роднини ще могат да докажат законен произход на собствеността си.

Друга критика на MONEYVAL бе липсата на ред за изземване на виртуални активи. Законопроектът предвижда криптовалутите да се прехвърлят в портфейл под контрола на прокуратурата или съда. По искане на собственика те могат да бъдат незабавно продадени на борса, а левовата равностойност се държи по бюджетна сметка - защита срещу волатилността. С промените ще се отнемат и криптоактиви. Те ще се изземват чрез прехвърлянето им на адрес на портфейл или друга платформа, контролирани от прокуратурата на Република България в досъдебното производство или от съда в съдебното производство. По искане на лицето, от което са иззети криптоактиви, прокурорът в досъдебното производство или съдът в съдебното производство могат да разрешат същите да бъдат продадени на платформа за търговия с криптоактиви за парична сума по ред, определен от Министерския съвет. Разходите по продажбата са за сметка на лицето, от което са иззети криптоактивите, а получената парична сума се съхранява в търговска банка, обслужваща държавния бюджет.

Съкращават се и сроковете за разследване в Наказателно-процесуалния кодекс - 3 месеца по правило или 6 месеца за фактически и правно сложни дела. Удължаване ще е възможно само с разрешение на съда, а наложените обезпечителни мерки могат да се продължат до 18 месеца при тежко обвинение, за да не паднат автоматично запорите. Отбелязано е, че “мерките за обезпечаване на гражданския иск, на глобата, на конфискацията, на отнемането на вещи в полза на държавата и на разноските по делото се отменят, ако основанието за тяхното вземане е отпаднало”.