Раната, нанесена на Сирия и Турция на 6-ти февруари събуди спомените и страховете, които жителите на Пернишкия регион потискат през последните 10 години. За земетресението, което не нанесе подобни колосални щети на сградите и не взе жертви, но остана в историята. Датата е 22 май, а годината 2012. Малко повече от 10 години след земетресението в Перник събитията от последните дни събуждат всичко случило се в паметта на хората, чиито къщи бяха полуразрушени или изцяло сринати. Тогава магнитудът на земетресението в Пернишкия регион беше 5.6 по Рихтер или около 8 степен по скалата на  Медведев-Шпонхойер-Карник, което показва интензитета на земетръса.

Датата 22 май няма как да бъде изтрита от паметта на перничани. „Спомените са много тежки – само този, който не е видял смъртта от близко, той нищо не знае за земетресението”, спомня си Станимир Станимиров, жител на с. Мещица, Пернишко

„Много бях уплашена, много. Усещаш шум все едно нещо се рути и пада. Но ти това не го чуваш. Ти чуваш все едно как бучат земните недра”, разказва Гергана, жител на с. Драгичево.

В родните места на Гергана и Станимир – селата Мещица и Драгичево – последиците от катаклизма, сполетял хората около 3 часа през нощта, са най-тежки. Отърсват се от шока бързо - семейството на Гергана е първото, което успява да възстанови къщата си от щетите, докато живее във фургон. Защото 3 месеца след изпитания ужас ги чака ... сватба. Подготовката за която показахме в Новините на NOVA.

Без обаче да предполагат колко ще коства изпитаният страх за семейството им. И че земетресението, разминало се без жертви, ще вземе една след време – съпругът на Гергана.

Никой не би предположил, че къщата на Станимир е сред тези, сравнени със земята през 2012 година. Но на онзи 22 май тук не остава нито една тухла от онези, които е редил неговият баща преди повече от половин век.

След труса останали здрави само стълбите. Стълби, по които всеки ден се качва и слиза с носталгия. И по които ще се качи и екипът на NOVA. Но след разказа за подадената от съсед ръка ... и отказаната помощ от държавата. Отпускат им общо 26 хиляди лева за разрушаване на останките от старата и вдигане на новата къща. Но разходите им са много по-сериозни. И семейството е принудено да събира средства буквално от всякъде.

3 години след ужаса къщата е готова – поне отвън. Вътре успяват да оборудват само таванското помещение. Скромно, но уютно и с душа – като дом.

Трагедията в Турция през последните дни припомня на Гергана и Станимир как се чувства човек, когато осъзнае какво е страхът да не изгубиш близките си. И да останеш без дом. /Източник: Нова телевизия