Въпреки гръмкото си име синът на Андрей Луканов – Карло, от няколко месец бил безработен. Наследникът на убития през 1996 г. бивш премиер за пореден път изпаднал в ситуация без изход и в момента се издържал единствено с преводи от руски, пише Ретро.

Хонорарите, които получавал за това, обаче не му позволявали да се регистрира на трудовата борса, откъдето да взема дори минимални средства, с които да живее по-прилично. Карло обаче не се отказвал и съвсем наскоро подхванал ново начинание. Започнал да се занимава със спогодби и медиация по програма „Спогодби“ към Софийския районен съд, което означавало, че влизал в ролята на посредник в спорове, които се целѝ да се решат по доброволен начин, без да се стига до съдебни дела. Все още обаче бил твърде пресен в занаята и пари за ентусиазма си не взимал. Макар фамилията му да била разпознаваема от всички, не му носела никакви дивиденти, освен че от време на време го канели по телевизионните студиа, за да коментира смъртта на баща си.

Откакто Андрей Луканов не е между живите, семейството му непрекъснато е във финансов недоимък. През 2011 г. вдовицата на бившия премиер отново сподели, че синът им е безработен. Тогава Карло бил съкратен от службата заради икономическата криза и му се наложило, за да има пари за хляб, да се хване като момче за всичко в столична фирма, занимаваща се с внос на вестникарска хартия. Заплащането обаче и там било мизерно и за да не умрат от глад с майка му, експремиерският син изкарвал допълнително някой лев като бояджия, помагайки на свой приятел. Майка му Лили, освен че разчитала на пенсията си, си докарвала допълнителни доходи и от книги. Неотдавна съпругата на Луканов издаде кулинарен журнал с 240 рецепти за възрастните домакини в България. „Караме скапано пежо от 1994 г. Не ходя на „Позитано“ и никой не ме е поканил да ме попита как живея, искам да попитам кога тези хора ще имат доблестта да вдигнат завесата кой е Луканов за БСП и дали е раздавал действително куфарчета“, възмущава се още вдовицата на политика. „Докато беше жив, телефонът не спираше да звъни. Онези, които престанаха, ме облекчиха, останаха приятелите. С тях продължавам да разговарям всеки ден. Но за съжаление, много народ си отива и като звънне телефонът, изтръпвам да не е за лошо“, казва още Лили.