„Откакто преди 15-ина години холандецът Ван де Мол измисли „Биг брадър“, се установи, че така наречените „риалити формати“ са златната кокошка на телевизиите – никой продуцент не желае повече да плаща колосални хонорари на мегазвезди, хората губят интерес към тях, докато публиката все повече желае да гледа „себе си“, или да смъкне популярните личности до своето ниво. Живеем в ерата на еднодневките – слава за 30 минути, когато нещо се повреди, не се поправя, а се минава към следващото.Консумирай, консумирай, консумирай! И ако може, по-евтиничко, повечко и периодично”. Безпощадната диагноза е на една от последните „звезди на тв машината” - кулинарката и авантюристка Мариела Нордел.Ексклузивно пред „ШОУ” най-коментираната участничка от „Мастър шеф” разказва за ситуациите, в които са били подложени в готварското „риалити”, като всяка една препоръка към следващите участници е изпитана на гърба на първите му „жертви”.

---

- Мариела, в личен план какво ти донесе това участие в „Мастър шеф“? - Детето ми плати много висока цена, защото в продължение на 3 месеца мен ме нямаше край него. Ще кажете, че не е фатално, че е било за кратко, но аз се чувствах постоянно виновна и като най-лошата майка на света. Особено когато хората, с които работех, не проявяваха никакво съчувствие, дори най-малката загриженост към тази ситуация, в която бях изпаднала заради тях. Много се ядосах и разочаровах една вечер, когато дъщеря ми звънна, че се е заключила отвън и не може да влезне у дома.До 22.30 часа е стояла при една позната, защото смятах, че до 23.00 ч. ще се прибера. Тогава приключихме снимките - преди 11 вечерта, което си е направо рано, но обикновено се чака да се свърши цялата работа – интервюта, подготовка за монтаж, за да ни „разхвърлят“ след това с микробуса по домовете. Помолих шофьорите да ме закарат до метростанцията, като аз сама да се прибера. Спирката е на 7 минути от студиото. Не само, че ми отказаха, но и високомерно ми заявиха„да не съм ги занимавала с моето дете, че това не било техен проблем“! Хиляди благодарности на Шеф Петър Михалчев за човечността и разбирането – него всяка вечер идваше да го прибира шофьор с частна кола. Човекът веднага ми отстъпи транспорта си и ми каза: „Бягай бързо да отвориш на детето!“. Такива хора са движещата сила и ти връщат желанието да продължиш!От друга страна - и спечелих, защото бяхме разделени няколко месеца с годеника ми, той осъзна колко много му липсвам и че не иска повече да се разделя с мен, и затова много експресно ми предложи брак! Дори не изчака края на формата - завлече ме в Холандия и разписахме без време. Решихме, че сватбата, празненството, ще го оставим за наесен. Естествено, кетърингът ще е моя грижа. Ще е срамота да поръчвам на някой друг да се ангажира с хапки, коктейли, храни! Съпругът ми има огромно имение с езеро, остров, чудна градина и затова реших, че не искам и ресторант, а купонът ще е у дома. Попът ще ни венчае направо в беседката до водата. Той ще долети специално от Стокхолм – това е свещеникът, отговарящ за Българските църкви в Скандинавските страни – отец Ангел Петрунов.Поканила съм толкова много приятели от България, от Мексико, Канада - да видим къде ще ги настаняваме, защото, въпреки че къщата е огромна и имаме дори малка къщичка за гости, ако се изсипят 50-60 души само от моя страна, ще видя зор, но като добър кризисен ПР имам план и за такава ситуация. Музиката е много важна част от всяко събитие, което организирам. Аз съм върл фен на техното, а и нашите кумове – Менко и Милена Менкови - също.Когато се запознахме със съпруга ми преди 2 години, за да ме свали, той ме заведе на концерт в Ибиса на един техен мегадиджей Армин ван Бюрен. Бяхме в ложата до Саудитския принц. Сега, когато ме попита какъв подарък искам за сватбата, веднага му казах да осигури Тиесто. Дано успее, че той има толкова натоварен график. Надявам се с моите кулинарни, организационни, а и парти умения, с невероятната атмосфера в имението на съпруга ми, с присъствието на моите любими приятели, да успея да направя незабравима сватба.И а дано този път да ми е последен!- Какви съвети би дала на бъдещи участници в „Мастър шеф“, за да ги предпазиш от нещата, които ви сполетяха вас – първите „жертви”? - Първо, това е шоу - не си мислете, че ще стигнете далече, дори и да сте най-добрият готвач, ако нямате какво да предложите на публиката, респективно - продуцентите. Трябва ви история, а най-добрите истории са трагедията, клюката, провокацията. Не можете да стигнете до края, ако не разкажете как, поради глупост, калпави родители или лоши приятели, сте се затрили, но, видите ли, примерно готвенето, ви е извадило от тази дупка.Не си правете илюзия, че може да спечелите някакъв формат, ако не сте „маркетингово приемлив“. В началото на всеки епизод има един малък надпис, който всъщност е най-важният – „В предаването има продуктово позициониране!“. Това е „ключът към мазето“, както казва българският народ. Няма как да спечелите нещо, което е предназначено за публика 25-35 години, със средни доходи, работещи за някого, ако сте, примерно, предприемач, над 45-годишен, със собствен бизнес. Просто не сте им в групата. Затова не отивайте в тези формати, игри с нагласата, че ще спечелите наградата. Направете си свой план и своя стратегия, не чакайте някой друг да ви даде някаква печалба.Научете се все пак на базови неща - как се реже лук! Едно толкова елементарно и тъпо нещо, може да се окаже препъникамък не само у дома, но и в тв шоу. Купете един чувал лук от пазара и режете всеки ден по 2 часа. Това не само ще ви отрезви, докара сълзи и накара да се замислите заслужава ли си да направите на някого шоуто без пари, като семейството и близките ви ще платят накрая масрафа, но и ще ви даде представа за физическите неудобства, които ще трябва да изтърпите, ако всеки ден някой ви крещи, заповядва, прави ви се на велик, и то без да имате ни най-малка вина за това…Като любител-кулинар, който е надникнал и в професионалната кухня поради личните ми контакти, работата ми преди с телевизионни канали, аз започвам да виждам готвенето от съвсем друг ъгъл. Едно е да седиш у дома си и да си готвиш на чаша вино в сладки приказки с приятели, друго е да те гонят срокове – един клиент не би чакал повече от 30 минути за ястието си, освен ако не сте Ферран Адриа…Също, когато започвате да готвите, следвайте логиката. Стартирайте винаги с нещата, които изискват най-много време или могат след първоначалната обработка да се „готвят сами“. Не без значение е и таймингът на сервиране – което ще изстине, оставете го за най-накрая, кое позволява да се поднесе студено и такива подобни калкулации.Научете поне по 5 рецепти от всяка една популярна национална кухня. Не се инатете: „Ама ние трюфели у наше село немаме, аз това го не знам“, или „Баниците ми стават страхотни“! Въобще, забравете, каквото знаете за кулинарията досега – домашното готвене рядко има нещо общо с висшето гурме. Затова и повечето готвачи са ултраарогантни. Те са по-лоши и от гейовете – ревнуват върло, много са суетни, не търпят критика, завиждат си - „по-убаво от мойто гардже нема“, и сред тях можете само да си мечтаете за казармена йерархия.Ако си спомняте за годините на родната соцказарма, когато са ви карали да миете под с четка за зъби като извращение, досегът с шеф-готвачи ще ви накара да мечтаете да се върнете отново на полигона. На тях винаги не им е достатъчно солено, вие винаги нищо не разбирате, защото не сте прекарали като тях по 30 години в кухнята и въобще не си правете илюзия, че готвенето е свързано с любов. Не приемайте никога нищо лично от хора комплексари и с его като Айфеловата кула!Знайте си правата! Забелязала съм, че повечето българи нямат правна култура. Те не четат договорите, които подписват с банки, енергото, монополистите. Особено не обръщат внимание на дребния шрифт и приемат всеки един договор за даденост. Не! Никой не е длъжен да подписва нищо, което другият му даде в готов вариант. Аз, когато отида да си отварям телефонен номер или някаква друга услуга, на луди ги правя – задрасквам, добавям, перифразирам. Досега не съм имала случай да ми откажат - приемат всичко! Правете и вие така, пазарете се! Дори и някой да ви накара да подпишете договор, че сте съгласни да му работите без пари, знайте, че това е незаконно и се приема от европейското законодателство катомодерна форма на робствоСъщо, ако някой ви наеме да му работите по 18 часа на ден, а вие извършвате така наречен „творчески труд“, то този някой трябва да ви храни през няколко часа и с качествена храна, а не с пици и яхния от развалени кебапчета.- Доста ви унижаваха в това предаване, нали така? - Не позволявайте да ви унижават! Всичко си има граници и ако вие не сте професионалист, а трябва по някакви причини да изпълните подобни роли, нека тия, на които това им е работата, с мек и благ тон да ви обяснят, колкото пъти се налага, кое и как се прави, а не да ви крещят и обиждат. Накарайте тези, които произвеждат продукции, да зависят от вас - не се заблуждавайте, че вие нещо зависите от тях. Без вас те нямат материал, нямат и продукт! Дръжте се като звезди, дори и да знаете, че ще изгреете за 30 минути само! Ако някой ви вбесява, покажете го, ако не разбере от дума, залейте го със студена вода - обикновено помага. Не се притеснявайте, че ще ви изгонят - обикновено продуцентите дават мило и драго за такива ситуации, особено когато не са режисирани./БЛИЦ