Животът на Соня Васи е достоен за игрален филм. Още 14-годишна тя бяга от родния си град Варна, за да заживее в София с хитовите по онова време братя Аргирови, с които впоследствие я обвързват. През 1989 г. като на шега печели първия конкурс „Мис България", а след това заминава за САЩ, където Хю Хефнър я избира за еротичен модел на американския „Плейбой". След голата фотосесия амбициозната блондинка предприема шефско начинание - основава групата „Нейкед", която по-късно е прекръстена на „Крийп". Певицата не крие личния си живот, като може да се похвали с връзки с известни рокаджии и спортисти. Има дъщеря Бриана от брака си с бейзболиста Брейди Андерсън.Соня, неотдавна осинови куче от България, което се наложи да пропътува до Щатите, за да стигне при теб. Какво те накара да предприемеш тази сериозна акция?Трогна ме тъжната историята на кучето Белчо, на която попаднах, ровейки се из фейсбук. Когато видях снимките му, сърцето ми се разкъса и си казах, че не мога да подмина това животно. От публикация на медицинската сестра Мерал Фаик от Кърджали научих, че го е намерила на улицата на 7-8 месеца - пребито, почти умряло. Оказало се, че е с тежка бактериална инфекция, а с времето гнойните изтечения от очите и нослето спират и температурата му спада. Белчо се оказал и с няколко натъртвания и ранички по телцето от ръцете или краката на някои двукраки чудовища, но поне нямал фрактури. От юни миналата година, когато вече е излекуван, е търсил своя човек, който ще му подари щастието, което заслужава.И това се оказа Соня Васи от Лос Анджелис?Явно аз трябваше да бъда неговият спасител. В България хората искат да имат породисти животни в къщата, вместо да осиновят бездомно куче. В Америка не е така и поради този факт няма нито едно улично животно. Аз лично съм си взела и две котки, оставени на произвола на съдбата - Макс и Сиси. С Мерал си говорихме, че толкова време никой не е искал това куче, а сега, когато публикуваме снимки във фейсбук, всички пишат колко е красиво, прекрасно и невероятно. Питах се защо не видяха тези качества, докато все още му се търсеха стопани?! Но стигнахме и до това заключение, че всяко куче си намира човека за него. Когато му видях погледа, сякаш прогледнах в душата на това животно. И мъката, която той е преживял, докато оцелява през тези седем месеца на улицата.Знам, че е имало перипетии около трансфера на Белчо?О, да. След като изпратих пари за самолетния билет на кучето, се оказа, че то трябва да се качи на самолета с придружител. Намерихме човек, който трябваше да лети скоро, но впоследствие му пропадна пътуването и се наложи да се търси друг придружител. Точно в последния момент преди полета се намериха мои съграждани от Варна, които откликнаха за трансфера на Белчо. Но уви, дотук перипетиите не свършиха. Трябваше да осигурим клетка с определени размери - изискване на авиокомпанията, с която пътуваха хората. Но и това преодоляхме, намери се човек, който направи този жест, купувайки транспортната клетка. След всичко това се замислям да напиша детска книга за тъжната история на Белчо, но тя ще има щастлив край. С нея искам да дам пример и възпитание на децата, че всъщност доброто оцелява накрая.Преди време имаше бизнес с пончота, които се продаваха в лъскавите бутици в Ел Ей. Какво стана с това твое начинание?В момента не се занимавам с пончота, а главно с дъщеря ми Бриана, която играе тенис професионално в лигата на UST. Водя я на тренировки, взимам я, събирам топките, докато играе... Почти всяка седмица е на състезания и това ми отнема достатъчно време, но ми е интересно, а и все пак касае нейното бъдеще. А сега си намерих и работа с Белчо, който също не е малка грижа. (Смее се.)Таткото на Бриана е бейзболист. Сигурно е много доволен от това, че дъщеря му тръгва по неговите стъпки?Брейди, който вече е вицепрезидент на отбора си по бейзбол, винаги е искал дъщеря ни да се занимава със спорт. Единствено по този въпрос имахме единомислие, а именно да я правим тенисистка. За капак на това се оказа, че моят сегашен приятел Тодор е треньор по тенис на детето ни. Въпреки че тя не говори добре майчиния си език, той я тренира на български. След усилена работа на корта Бриана стана номер едно на турнир в Калифорния за момичета до 12-годишна възраст. Но ако трябва да сме честни, това не е спортът, който тя сама е избрала. Но така се получава при повечето жени в тениса. Те са карани от малки да го практикуват, тъй като си е трудна дисциплина и на дали някое дете е искало да пропусне игрите с куклите, за да тренира на корта.Разкажи как се запознахте с твоето гадже?Срещнахме се в България. Бях дошла, за да бъда гост на церемонията „Мъж на годината", имах и участие в един клуб. Барабанистът ми обаче не успя да дойде и трябваше да отида да се извиня на шефа на заведението за провалената изява. Тогава срещнах и Тошко, запознахме се точно в деня, преди да замина обратно за Щатите. Явно така е трябвало да се случи. Когато го попитах с какво се занимава, той ми каза, че е бил професионален тенисист. Направо изтръпнах, като го разбрах. Възможно ли е да ми се случва в живота - отново спортист, и то тенисист, който впоследствие започна да тренира дъщеря ми. Ще каже човек, че съм го избирала по професията.Бриана какво дете е? Виждаш ли себе си в нея?Тя може да е родена в Америка, баща й да е чужденец, но българското в нея надделява. Бриана е ужасна, тя е кучка! На тенис корта е като Мария Шарапова. Но това е ОК, защото в тези среди няма приятелство, излизаш на корта и трябва да завоюваш победата. Трябва да има спортна злоба, а в нея я има, но дано да я няма в живота й. Странно й се нареждат нещата - тя трябва да живее с треньора си и затова се налага да разграничава приятелството. Тошко й е като втори баща, а в същото време е неин учител, който трябва да е строг с нея. Уви, Бриана има същия проблем и с истинския си баща. Тя не иска да бъде навиквана от двама мъже, защото тогава става ужасна и проявява своя характер. Иначе преди да се запозная с Тошко, доста време си бяхме само двете и изградихме силна връзка.Извън тениса от какво се интересува?Не съм я насочвала към пеенето, но тя сама си го е избрала. Има много хубав глас и обича да пее. Решила е да изпълни химна на Америка на стадион пред 50 000 души, когато ще се състои мачът на отбора на баща й. Тя има силата и увереността да излезе и да го направи. Няма страх от това, че ще има толкова много публика. Със сигурност силен характер е и това си проличава, когато се караме с нея. Но е добро дете, казва извинявай, когато сгреши, докато аз не си спомням да съм го казвала в живота си.Мислила ли си за второ дете?В началото приятелят ми искаше, но аз не бях съгласна с него. Може би защото съм минала през толкова трудни моменти с бащата на Биби и не искам пак да съм сама в мисията си на майка. Периодът, през който живях сама и гледах дъщеричката си, някак си остави в мен едно трайно притеснение. Никога не искам да казвам никога, но едно дете си е голяма отговорност. Има го в мен страха, че отново може да имам неуспешен опит за семейство. Затова винаги си казвам: първият път не стана, а сега каква е гаранцията, че ще се получи./Vsekiden.com