Стефан беше всичко за мен. Беше баща, любим, приятел, с когото мога да споделя всичко. Той беше парадоксът на постоянния успех. Казваше, че в една джентълменска уговорка, трябва да има двама джентълмени. Това заяви в ефира на "Събуди се" съпругата на Стефан Шарлопов - Бояна, 2 дни, преди да се навърши година от смъртта на големия бизнесмен, предава БЛИЦ. 

"Той беше целият ми свят. Аз трябваше да се науча да живея без него. Липсва ми, че имахме моменти, в които се смеехме ей така без нищо", каза Бояна. 

"Тази една година ме накара да обръщам много повече внимание на себе си и семейството ми. Научих се да живея тук и сега, защото може да няма утре. Трябваше да започна да мисля за един бизнес, за една империя. Имах моменти, в които дори не можех да плача. Имаше и моменти, в които се сривах, гледах в една точка с часове. Времето ще покаже дали обаче се справям. Правя това, което трябва", заяви тя. 

"Той беше коректен с всички. Не остави нито един кредит, а добре структуриран бизнес. Това показва, че беше коректен към семейството си. Когато ние двете с Ева се хванахме след смъртта му и закрачихме заедно. Вече сме по-близки. С Ева заедно управляваме. Стефан успя да й предаде доста уроци. Беше ни трудно, когато трябваше да решим дали активно да управляваме или да наемем хора, които да го вършат вместо нас. Ние обаче решихме да продължим делото му", каза Бояна и добави, че много хора все пак са й казали да продаде бизнеса му и да си живее живота. 
"В началото, след като той почина, седнахме двете в кабинета и си казахме, че ще вървим заедно и вече няма да се разделяме по никакъв начин. Осъзнах, че животът е един влак. В купето ми влизат и излизат много хора. Ценните хора обаче остават", заяви тя. 

"Бях микробиолог в негова фабрика. Тогава го видях за първи път и харизмата му ме завладя. Нещо много силно ме привлече. Първата ни среща беше тотален провал обаче. Покани ме на една вечеря, но тя бе пълен провал. Поръчваше все неща, които не харесвам. Не очаквах да имаме втора среща, но след като се чухме след няколко седмици, осъзнахме, че говорим на един език. Завладя ме, че беше директен", призна Шарлопова. 

"Отношенията ни се развиха много бързо. На третия месец бях бременна, но той искаше така. Каза ми, че иска от мен три деца. Помня първата ни целувка. Бяхме в колата му. Бях много притеснена. Той беше много раним, но нямаше как да я покаже. Слагаше маска, че е твърд пред хората. Критикуваше ме, че не му казвам достатъчно добри думи. В годините се понаучих да казвам повече добри думи. Не смеех да изразявам чувствата си заради страха да не бъда наранена. Не исках да изпитам болката. Сега обаче знам колко е важно и се опитвам да го повтарям постоянно на децата си. Понякога запалвам цигара, за да усетя, че е до мен, въпреки че не съм пушила никога", спомни си Бояна. 

"Не знам как намерих сили. Събудих се, но сякаш обаче не исках да се събуждам. Сякаш го усетих. Онази студенина... настръхвам като се сетя. Казах му, "Стефче, Стефче", сложих глава на рамото му и усетих, че е студен. Обадих се шофьора и му казах, че нещо се случва", спомни си Бояна.

"Не можех да кажа на децата какво става, събрах се и им направих закуска, за да излязат. Не можех да им го причиня. След това се върнах в стаята. Толкова беше силен адреналина, че дори не можех да се разплача. Само се питах "Защо на мен?" и "Какво ще правя?". Обвинявах се, че не отидохме на лекар предната вечер. Имаше високо кръвно и го болеше главата. Пи лекарства и му стана малко по-добре. Тогава се успокоихме. Сърцето му обаче е страдало от години. Така ми казаха при аутопсията. Сърцето му е било уголемено. Той е знаел от 2 години, но не ми е казал. Не е вярвал, че това ще му се случи", каза Шарлопова. 

"Спомням си последния есемес от него. Бях на училище - в една школа за психотерапия. Той ми подари това. Получих есемес на 4 февруари 2018 г. в 10 часа сутринта, той е починал към 1 през нощта на 5-и февруари. - "Пращам ти целия позитивизъм на света, ти си едно прекрасно жълто пиленце. Създадена си да носиш любов на хората, които те обичаме. Бъди себе си и бъди щастлива." Това ми е последният есемес, който получих от него. Пусках много есемеси на телефона му, дори след като почина, защото просто исках да му пиша, но сама си ги получавах. 

"Много рядко го сънувам. Животът ми с него беше шарен - имаше болка, любов, споделеност", заяви тя.