За заплаха от екологична катастрофа в района на Кюстендил, Земен и Трекляно и за вече настъпила такава в района на Босилеград предупреждават от сдружение „Балканка”. Те са изпратили нарочни писма до президента, омбудсмана, ресорните министерства, както и до съответните кметове в Югозапада.

Замърсяването идва от мината за добив на оловно-цинкова руда в сръбското село Караманица, без да има изградено хвостохранилище, се казва в писмото. „Засегнати са всички подземни водни тела и всички главни повърхности на водни обекти в района на река Струма, надолу при язовир „Пчелина”, при село Лобош, Радомирско, огромна част от водосбора на Треклянска река и поречието на река Драговищица, над и под границата с Република Сърбия”, твърдят от сдружение „Балканка”, пише Струма.бг.

„Всички отпадни води от мината се изхвърлят непречистени в река Караманичка, приток на Бранколачка, която пък е приток на Драговищица. По реката тече бяла каша и цялото корито е побеляло от отлаганията. Под мината има изградени три мини ВЕЦ-а и още три се строят.

Сръбското министерство на околната среда е разрешило мината да работи без ОВОС”, твърдят още от сдружението. Местните са притеснени от драстично нарасналия брой на раковите заболявания в общината и честите смъртни случаи. Българският лекар, доктор Владимир Янев, един от тримата задържани от сръбската полиция преди месеци, докато преглежда пациенти от Западните покрайнини, често посещава Босилеград и не крие тревогата си. В сигнала се посочва и за открита инсталация за промиване на злато по левия бряг на река Струма.

„Тя се намира в района на село Нови чифлик под пътя София – Кюстендил. Въздействието й върху реката не ни е известно, но замътяването е сигурно. Районът вече представлява лунен пейзаж”, уточняват от сдружението.

Притеснително е и инвестиционно предложение за проучване и добив на метални полезни изкопаеми във водосбора на Треклянската река. За отбелязване в този случай е, че след издаването на разрешително за проучване процедурата е практически необратима, ако бъде открито нещо – следва регистрация на откритието и договор за концесия, освен ако процедурите по ОВОС/ОСВ не бъдат прекратени, в случай че се установи риск от увреждане.

Само че у нас инвеститорите заплащат за изготвянето на ДОВОС/ДОСВ и експертите винаги доказват, че няма да има увреждане, иначе няма да им платят, а от МОСВ непрекъснато си затварят очите – толкова е просто.

Местните референдуми, които винаги отхвърлят проектите, не са сигурна гаранция, че инвестиционното предложение няма да бъде изпълнено. А цялото поречие на Треклянската река попада в защитена зона от мрежата „Натура 2000”. Сега, ако някой от получателите не знае какво причиняват у нас подобни дейности по добив на метални полезни изкопаеми, готови сме да заведем всеки в района на река Тополница от вливането на Медетска до Буновска, за да види, че там над реките не летят и мухи даже – до такава степен всичко е мъртво”, пишат в сигнала от сдружението.

„Запознат съм със ситуацията. Ще направя всичко възможно като кмет да се свържа с институциите, така че едни евентуални последици върху природата от подобни инвестиционни проекти да бъдат ограничени. Всичко обаче трябва да се реши на ниво българското Министерство на околната среда и водите, което пък да се свърже с подобното на него в Сърбия. Още повече че природните богатства са изключителна държавна собственост. Освен това няма как аз като кмет да попреча на частната инициатива, и то в съседна страна”, коментира кметът на община Трекляно Радко Петрунов.

Той заяви, че ще поиска независима лаборатория да изследва съдържанието на водата на река Треклянска, за да се видят с точност физико-химичните показатели.