Общо 6382 са чиновниците пенсионери и тези, които са придобили право на пенсия, но продължават да работят в държавната администрация, сочи справка, предоставена на "Монитор“ от МС.
Данните, отнасящите се за състоянието на администрацията към началото на 2018 година сочат, че от тези близо 6400 държавни служители, 5629 са се пенсионирали и след това са били назначени на длъжност в администрацията. В края на миналата година МФ предложи текст в Закона за бюджета за 2019 година, предвиждащ да отпадне възможността да се назначават пенсионери за чиновници. Именно тогава стана ясно, че към онзи момент хората, които взимат едновременно заплата и пенсия, намаляват драстично. Тази разпоредба от бюджета обаче бе обжалвана пред КС, който тепърва трябва да се произнесе. В същото време в доклад на МС за администрацията е посочено, че преобладаващата част от чиновниците са на възраст между 30 и 59 години, като младежите са едва 10 000, а служителите над 60 години са над 9700.
Само преди няколко дни вицепремиерът Томислав Дончев обясни, че ще бъдат съкратени общо 1600 щатни бройки, като това е първата вълна в опит да се оптимизира работата на държавната администрация, а след това ще бъде направен всеобхватен анализ, който ще бъде готов през април. В него трябва да се набележат мерки за закриване, сливане или преструктуриране на администрации и звена, където има препокриване на дейностите. До цифрата се стигна след писмо на Дончев до всички министри с искане да дадат сами предложения за съкращения на чиновниците в поверените им ведомства и подопечни агенции. Оказва се обаче, че само 10 от общо 17-те министерства, както и администрацията на МС са изпратили такъв анализ, посочващ от колко щата ще мога да се лишат.

Най-много съкращения на чиновници ще има в министерствата на земеделието и храните, на икономиката и на вътрешните работи.

От МЗХ пък обясниха, че са направили подробен анализ и била установена възможност за намаляване на числеността, като се предвиждало преструктуриране. За тази цел обаче били нужни промени в нормативна уредба, които предстояло да бъдат инициирани. На свой ред от икономическото министерство разясниха, че администрацията им е 1890 щатни бройки, което било малко в сравнение с други ведомства. Всички структури били с оптимална численост и по-нататъшното намаляване можело да доведе до невъзможност за качествено изпълнение на икономическите приоритети.

Въпреки това щял да направи анализ, за да се прецени какви са възможностите за преструктуриране, включително на второстепенните разпоредители към ведомството. Едва след това щели да се преценят възможностите за реални съкращения чрез извеждане на структури извън бюджетното финансиране. Обмислял се и вариантът за "трансформирането им в друга юридическа форма“. Именно така щели да се съкратят щатни бройки и едновременно с това да се подобрят услугите за бизнеса. От МИ припомниха също така, че повечето второстепенни разпоредители са активни икономически оператори и ежедневно обслужват фирмите. Такива били например Българският институт по метрология, Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация", Патентно ведомство. Между 250- 300 служители в администрацията на МВР също ще бъдат съкратени догодина, защото вече са пенсионери и получават пенсия и заплата в едно.

От енергийното министерство пък планират редуцирането на едва 7 щатни бройки. Предишната оптимизация в рамките на ведомството е била през 2016 година, когато щатът е намален с 10% от 221 на 191 бройки. В тази връзка с оглед нормалното функциониране министър Теменужка Петкова е предложила следващата оптимизация да не надвишава 3% от общия брой, което се равнява именно на 7 места, отчетоха от ведомството. В същото време във външно министерство ще бъдат съкратени 38 щата. Това са бройки, които са отпуснати в допълнение на МВнР във връзка с функциите на БГ председателството на Съвета на ЕС. Щатът на министерството не е променян от 2010 година и наброява 1344 души.

Преместване на служители между администрациите пък е предложено както от МЗХ, така и от администрацията на МС, поясняват от "Дондуков“ 1. И допълват, че съкращенията няма да костват допълнителен ресурс и ще са в рамките на разходите за персонал по бюджетите на ведомствата за 2019 година. Иначе щатните бройки в администрацията към момента наброявали близо 140 000, като незаетите места в нея били 8405, което представлява свиване, тъй като данните за 2017 показват, че празните места са близо 10 800.

През миналата година пък администрацията се увеличила с 1645 бройки, като 921 от тях трябвало да бъдат наети заради новото звено към АПИ, отговарящо тол системата, а 724 заради Националния институт по метеорология, преминал от БАН към МОН. Очаква се докладът с най-актуалните данни за администрацията да бъде готов през март.