Преценете дали става въпрос за страх, фобия или антипатия, за да намерите правилното решение.Ако децата ви се молят да им вземете домашен любимец, това е нещо нормално, но да имат известен страх от животни или домашни любимци също е нормално. Дали поради липса на опит или определено събитие, някои деца се страхуват от определени животни по начин, който възпрепятства общуването с приятелите и семейството им. Да помогнете на детето си да превъзмогне тези страхове – или поне да се справя с тях ефективно – може да е труден процес.Почти всички хора имат по един-два нерационални страхове. Възрастните хора често си имат стратегии за справяне с тези страхове – дали като се изправят срещу тях, като ги избягват или по друг начин. Децата имат нужда да се научат на някои от тези умения и се нуждаят от помощта ни за целта. Възможно е ние да не разбираме страха на детето си, когато видим пред себе си безобидно коте или сладко малко кученце, но този страх не бива да се отхвърля. Опитайте се да изясните какъв е източникът на страха.Страх, фобия или антипатия?Първо трябва да определите дали реакцията на детето спрямо животното е “просто” страх – страх от неизвестното, свързан с етапа на развитие – или по-силна фобия. Фобията е краен страх, който пречи на способността да се извършват нормалните ежедневни дейности. Например ако с детето ви се разхождате по улицата и видите кучето на съседа, страхът може да се прояви с това, че детето ви ще се приближи малко по-близо до вас, както си вървите; фобията пък може да се прояви в това детето напълно да откаже да върви повече.Съществуват и такива хора – и деца, и възрастни – които просто не харесват животните. Това е по-незначително от страха. Нормално е и трябва да бъде уважавано. Не можете да принудите детето си да харесва котките или птиците и, освен ако не пречи на нормалните дейности, не е необходимо да се опитвате да промените нещо.Корените на проблемаАко детето ви вече може да говори, първата стъпка, която си заслужава да предприемете, е да разговаряте защо го е страх от определени видове животни. Може да се наложи да го придумвате известно време, но, ако е имало събитие, което е отключило страха, или недоразумение, тези неща трябва да се уточнят и дори по възможност да се разрешат. Помогнете на детето да разграничи едно отделно събитие от общите събития или истината от недоразбраните слухове – това може би ще му помогне да разграничи страха от реалността. След това можете да се започнете да се опитвате да измислите начин как да помогнете на детето да се справи със страха по-ефективно и дори да го превъзмогне.Малки стъпкиВ зависимост от страха може да е подходящо да помогнете на детето да се изправи срещу него. Намерете начини да давате на детето си позитивни преживявания с вида животно и да го научите на правилните начини да си взаимодейства с животните. Например, ако детето ви се страхува от малки кучета, можете да помолите ваш приятел с малко куче за домашен любимец да помогне като се включи в процеса. Приятелят ви може да поговори с детето за кучето, за това какво харесва и не харесва, за характера му и т.н. След като научи повече за кучето, би било подходящо да срещнете детето с животното в контролирана среда и за кратък период (а с времето може би и за по-дълги периоди). Това може би ще затвърди разбирането на детето за кучето.Ако помогнете на детето си да разбере, че животните имат характери също като хората и всички са различни, това може да съдейства за разграничаването на ирационалния страх от животните като цяло от взаимодействията с конкретни животни. Един страх или една фобия може да не бъдат изцяло прекратени, но с малки разбиращи крачки е възможно да облекчите този страх.Понякога трябва да приемете нещатаПонякога без значение от усилията ви, страховете и фобиите ще останат. Може би ще е възможно да повдигнете въпроса отново, когато детето ви е малко по-голямо, а може би – не. Ако не повдигате и настоявате по въпроса, може и да е по-добре. Както много възрастни хора имат страхове, рационални или не, така и детето ви може би просто има такъв страх и всичко, което трябва да направите, е да го приемете и да му помогнете да се справя с него.