Страховит змей пази живата вода край витошкото село Боснек и не дава грешниците да пият от извора, гласят местните поверия.

Водата и самата местност се смятат за лековити. Има легенди как куци и сакати прохождат, как слепи проглеждат и за други чудодейни излекувания. Някои дори се изцеряват само като влязат в пещерата с живата вода, други трябва да пият от течността.

Самият извор е изключително интересен и феноменът му още не е проучен. Изворът ту бликва, ту спира и никой не може да каже кога от него ще тече вода и кога ще пресъхне. Затова се вярва, че змеят, който живее в недрата на планината, преценява кой колко е съгрешил и дали може да пусне вода за греховете му. Поне така учени обясняват феномена.

Крокодил

В днешно време изворът е каптиран и е направен каменен чучур, който да прилича на змей. Някои обаче смятат, че той мяза повече на нилски крокодил, отколкото на животното от родната митология. Това обаче не пречи местните да си го харесват.

Чучурът е дело на майстора каменоделец от Кладница Негри Рангелов Будинов и му е поръчан преди повече от 6 десетилетия от Витан Стоянов – знаменит местен хлебар, който живеел близо до извора. Казват, че неговият хляб бил най-вкусният на света и се носи легенда как го замесвал с живата вода, която змеят всеки път му отпускал. Като младеж хлебарят работел при италианците, строили Рилския водопровод. От тях попил европейската култура, в това число и в кулинарията. Доказателство за това е майсторската торта по негова рецепта, която е отличена на изложението в Загреб през 1928 г. Предполага се, че тъй като къщата му била най-близо до извора, че е и негова идеята чучурът да прилича на фонтаните от европейските площади, затова и змеят е по-скоро като крокодил от Нил, отколкото като БГ ламя.

Старите хора в Боснек обаче разказват и друг мит защо изворът ту пуска вода, ту не. В прастари времена в близко блато живеел огромен бивол, който бил много опасен и убивал добитъка на селяните. За да спасят животните, хората наслагали по рогата им ножове и други остри предмети. Така бикът се наранил от тях. Окървавеното страшилище се гмурнало в езерото, водата почервеняла и изчезнала, а бикът останал в земните недра. Като се върти, за да се измъкне, сега бикът пуска и спира водата на тласъци.

Богородица

Входът на пещерата с живата вода край Боснек е висок едва 1,20 м, но вътре таванът става достатъчно нагоре, та и сравнително голям човек да се изправи.

В пещерното преддверие местните хора са поставили камък с образа на Богородица. Според легендата преди години светата майка се явила там и решили да изпишат лика й. Вярва се, че който чистосърдечно се е помолил на Богородица в пещерата, то след това змеят ще му пусне водата. Случва се някои да чакат с минути, други обаче така и не успяват да видят вода да тече и с дни.

Пещерата навътре е доста кална и това се смята за едно от изпитанията. В дъното има по-голяма зала, от която изтича водата на извора.

Загадката на чудноватите изблици на водата, която ту се появява, ту изчезва, без да следва определен интервал от време, остава неразгадана и до днес, но е била описана още преди шест века от османския пътешественик Евлия Челеби. Той тогава нарекъл извора „Чешмата на щастието“. Хората идват на това място по различни причини - някои от чисто любопитство, други търсят изцеление на болките и разрешаване на проблемите си. Част от посетителите успяват да се наплискат с живата вода и да си налеят от нея, но други, колкото и да чакат, си тръгват разочаровани, защото изворът е пресъхнал и така не е пуснал вода.

Духлата

Духлата е най-голямата атракция на Боснек и околността. Тя е най-дългата (17,6 км) и най-дълбоката (53 метра) измерена пещера в България. Тя е на 7 нива. В нея текат 6 подземни реки. Предполага се, че Духлата е свързана с разположените в близост пещери Пепелянка и Академик, както и с река Струма. Духлата е опасна пещера и в дълбините й могат и трябва да влизат само подготвени спелеолози. В нея има голямо разнообразие от образувания. Изброени са 22 вида пещерни животни, сред тях и 6 вида прилепи.

Един от начините за стигане до Духлата е по екопътеката Алея на карста, по която има информационни табла. Пътят следва леко изкачване. Стига се до чучура „Живата вода“ (със змея крокодил) и след заслона има още 5 минути до извора. Пътят пеша от село Боснек до чешма „Живата вода“ е час до час и половина.

Златен рог и тракийска могила

Най-интересните забележителности в района още са остатъци от тракийска могила, светилище и селище край местността Жива вода, римски монети и керамични отломки край и в пещерата Духлата. А в Малката Духла са намерени останки от погребение от Х век и златен рог. Тук има стар римски път, преминаващ през Самоков, рударски калета със следи от извършван в древността добив на злато и желязо.

Край село Боснек има и вековен дъб, за който се смята, че е на повече от 600 години. До него има табела „Село Боснек е белият дроб на Перник“.

В близост е и местността Врелото, където е най-големият в района карстов извор. Тук има друга пещера, дълга 6 км и богата на вкаменели праисторически животни, огромни зали и подземна река. Откритите пещери и пропасти в карстовия район край Боснек наброяват 30 и тепърва се очаква да бъдат намерени още.

В Боснек има две църкви. Строената през 1878 г.„Св. Козма и Дамян“ е паметник на културата, а другата - „Св. Теодор Стратилат“, е действаща. /Източник: Телеграф