Ново изследване предполага, че в класически пример за самоизпълняващо се пророчество, тревогата от остаряването всъщност ускорява самия процес при жените. Точно така: нещото, от което се боим, се случва по-бързо именно поради самото безпокойство.

Неотдавнашно проучване на Училището за глобално обществено здраве към Нюйоркския университет установи, че жените с високи нива на тревожност относно старостта показват признаци на ускорено биологично стареене на клетъчно ниво. Това е измерено чрез специфични маркери в кръвта и иновативната технология на „епигенетичния часовник“.

Резултатите, публикувани в списание Psychoneuroendocrinology – издание, посветено на връзката между ума и тялото – са базирани на анализ на кръвни проби от над 700 жени в САЩ.

„Нашето изследване показва, че субективните преживявания могат да бъдат движеща сила за обективните показатели на стареенето“, обяснява докторантът и водещ автор на проучването Мариана Родригес. „Тревожността, свързана с възрастта, не е просто психологически въпрос; тя оставя отпечатък върху тялото с реални последици за здравето.“

С други думи, психиката и физиологията са неразривно свързани. Важно е да се уточни, че тези жени не са се тревожили за това дали ще изглеждат по-възрастни. Суетата няма нищо общо, въпреки манията по „чудодейни“ лифтинги и превантивния ботокс за 20-годишни. Тревогата не е свързана и с репродуктивния натиск и общественото тиктакане на биологичния часовник.

Ефектите от ускореното епигенетично стареене са наблюдавани единствено при жени, чиито страхове са вкоренени в потенциалното влошаване на здравето в напреднала възраст.

• Как тревогата ни състарява физически?

Ключът се крие в нашата ДНК, по-точно в теломерите. Това са защитните капачета в края на хромозомите, които ги предпазват от увреждане и съхраняват генетичната информация при клетъчното делене. Дължината на теломерите е един от най-точните индикатори за биологична възраст – скъсяването им е свързано с по-висок риск от заболявания като рак, деменция и сърдечносъдови проблеми. Когато теломерите станат критично къси, клетките спират да се делят, което води до смърт на тъканите.

Макар връзката между конкретния страх от старостта и теломерите да е ново откритие, знанието, че тревожността влияе на дълголетието, не е непознато. Проучване от 2012 г. сред 5000 жени установи, че фобийната тревожност скъсява теломерите толкова осезаемо, че еквивалентът е равен на 6 години по-кратък живот в сравнение с по-спокойните дами.

• Обратимо ли е клетъчното стареене?

Изследване на Cambridge University Press от 2018 г. открива нещо обнадеждаващо: при пациенти, които са се възстановили от тревожни разстройства, теломерите не са били толкова скъсени. Нещо повече – колкото по-дълъг е периодът на ремисия, толкова по-добро е състоянието на теломерите. Това предполага, че биологичното стареене, причинено от стрес, може би е обратимо.

Връзката между нагласата и здравето е доказана и от д-р Бека Леви, чието 30-годишно мащабно проучване в САЩ разкрива, че хората с оптимистичен поглед върху остаряването живеят средно със 7,5 години по-дълго. Позитивната нагласа преди 50-годишна възраст е силен предсказател за по-нисък риск от сърдечни болести и деменция десетилетия по-късно. При оптимистите дори е отчетен по-голям обем на хипокампуса (зоната в мозъка, отговорна за паметта), докато при песимистите се наблюдава по-сериозно влошаване и натрупване на амилоидни плаки, свързани с болестта на Алцхаймер.

• Механизмите на „стереотипното въплъщение“

Експертите идентифицират три основни пътя, по които негативното отношение към старостта ни убива:

• Психологически: Интернализираните вярвания променят поведението ни – например започваме да „забравяме“, просто защото очакваме, че това се случва с възрастта.
• Поведенчески: Хората, които вярват, че здравето им неизбежно ще се влоши, спират да полагат грижи за себе си (диета, спорт), мислейки, че усилията им са безполезни.
• Физиологичен: Хроничният стрес повишава нивата на кортизол. Проучванията показват 40% ръст на кортизола при негативно настроените хора между 50 и 80-годишна възраст. Този „хормонален товар“ подкопава имунната система и предизвиква възпаления.
• Накратко: нашето възприятие буквално се превръща в наша реалност.

Разбира се, трудно е да обвиняваме жените за тяхната тревожност. Статистиката е сурова: проучване от 2009 г. сочи, че една жена е шест пъти по-застрашена от развод или раздяла след тежка диагноза (като рак или МС), отколкото ако болният е мъжът във връзката.

Освен това жените са по-наясно с грозната страна на старостта, защото най-често те са болногледачите. Във Великобритания 59% от хората, полагащи неплатени грижи за възрастни родители, са жени, като те отделят значително повече часове седмично за това в сравнение с мъжете.

В контекста на тези социални реалности безпокойството е разбираемо. Но в крайна сметка, опитът да развием положителен поглед върху бъдещето се оказва най-практичното оръжие срещу самата старост. Така че, горе главата – старостта може и да дойде, но тревогата за нея със сигурност няма да я спре. Напротив, ще я покани по-рано. /Източник: www.independent.co.uk