Историческото име на върха, на който се намира Паметникът на свободата, е Свети Никола. Това разказа в интервю за БТА проф. д-р Петко Петков, историк и преподавател във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Проф. Петков е автор на "Книга за върховете Св. Никола и Шипка". Историкът обясни, че на около 1000 метра от върха, на който е паметникът, се намира другият връх, чието име е Шипка.

"В момента и двата върха носят името Шипка. Вторият просто се пропуска. Има една негласна директива старият връх да не се нарича така, а да се назовава Северната височина и да се внушава, че това е било истинското име на върха. А зад него има по-северен връх - Узункуш. И все питам как ще го наричаме него - още по-северната височина ли? Шипка си е Шипка и с такива имена шега не бива да се прави", коментира историкът.

На връх Свети Никола депутатите от Учредителното събрание в Търново през 1879 г. решават да бъде построен прочутият днес Паметник на свободата, защото този връх е по-висок, а не защото е по-славен, обясни проф. Петков.

"Предложението е на депутата Стефан Берон, а решението е единодушно на цялото събрание. Официалното откриване на паметника е през 1934 г.", каза проф. Петков.

"До 1951 г. този връх се нарича Свети Никола и всички знаят, че има друг връх Шипка на около 1000 м на север от него - този, който Иван Вазов е прославил в прочутото си стихотворение "Опълченците на Шипка", на който е бил командният пункт на генерал Столетов и на който на 11 август 1877 г. са решителните сражения", каза проф. Петков. Той добави, че именно на историческия връх Шипка се прославят опълченските дружини и "спасяват хода на войната".

Историкът обясни, че връх Свети Никола е преименуван два пъти от едни и същи власти. "Първият път по строго идеологически съображения - през 1951 г. е наречен връх Столетов. Съвсем не след дълго - през 1977 година, без никакво допитване, даже без разговори и без експертна конференция на историци, му е дадено името на съседния връх Шипка и става втори връх Шипка", разказа проф. Петков.

По думите му поради тази причина историческият връх с годините е забравен.

Благодарение на неколкократните подписки на хиляди българи от цялата страна, днес колегите ни от Националния парк-музей Шипка-Бузлуджа полагат грижи и за стария връх Шипка. Там има паметни плочи, които са сложени през 50-те години на 20 век. Запазен е командният пост на генерал Столетов. Хората започнаха да възстановят тази истина и да уважават и двата върха, но официалното им наименование и на единия, и на другия е "Шипка". Това създава проблеми, коментира проф. Петко Петков.

Той добави, че няколко пъти Комисията по наименуване на обекти с национално значение и населени места към президентската институция се е събирала, за да дискутира този въпрос. Отговарят уклончиво, макар и не съвсем отрицателно, че трябвало още малко време, за да свикне обществото с тази промяна, коментира проф. Петков.

"Остава да събере кураж, воля и отговорност пред националната ни история екипът на президентството, за да посъветва президента да издаде необходимия указ от едно изречение, който гласи, че се възстановява исторически утвърденото и традиционно име на старопланинския връх Свети Никола (1326 метра), на който е построен Паметникът на свободата", каза историкът.

Според него топонимът "Шипка" няма да изчезне, ако старият връх върне името си Свети Никола.

Проф. Петков добави, че през последните близо 20 години са организирани много подписки за възстановяване на историческото име на върха.

"Историческият факултет на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" категорично подкрепи идеята. Светият синод на Българската православна църква на свое заседание също гласува в подкрепа на връщането на името Свети Никола през януари 2019 година", добави проф. Петков. "Нито един авторитетен човек, група, организация или политическа сила не се е изказала против", каза той.

Става дума за възстановяване на истината, а не за хрумка на някой интелектуалец, която му е дошла в просъница. Ако имаше някаква обществена реакция, досега да е станала. Дебатът отдавна е публичен и няма никакви аргументи против тази промяна, посочи проф. Петков.

Той добави, че и истинското име на върха, на който се издига паметникът Бузлуджа, е Хаджи Димитър. Там никой не поставя критично въпроса защо се използва названието Бузлуджа, като това не е официалното му име. Официалното име е Хаджи Димитър и е от 1942 г., каза проф. Петков.