Докато Русия се сблъсква с възмущението на Запада от нахлуването ѝ в Украйна, сирийският лидер Башар ал Асад беше тихо посрещнат без особен шум обратно в клуба на лидерите от Близкия изток в ОАЕ миналата седмица. Това бе първото му пътуване в чужбина за повече от десетилетие на война, освен посещения на ключовите му поддръжници Русия и Иран.

Докато световното внимание е фокусирано върху Източна Европа, геополитиката на Близкия изток се преначертава от много посоки. Ключови играчи показват нови амбиции и съюзи в лицето на това, което се разглежда като отслабени Съединени щати, надигащ се Китай, и Русия, която изгражда отношения там, докато други страни обръщат гръб, пише Питър Апс в свой анализ за "Ройтерс", публикуван в Bloomberg TV Bulgaria.

Резултатът е сложна мрежа от събития, които включват Турция и Израел, които се стремят да излязат като потенциални арбитри в конфликта Русия-Украйна, Обединените арабски емирства и Турция, които потъват все по-дълбоко в африканския конфликт в етиопския регион Тигрей, и все по-публичното сближаване между Израел и държавите от Персийския залив.

Картината включва също така сложната енергийна политика, която последва инвазията на Русия в Украйна, като Саудитска Арабия се съпротивлява на призивите на Запада да изпомпва повече петрол и Катар се очертава като потенциално спасение за Европа, отчаяна за алтернативни източници на руски газ, плюс винаги изключително сложните и развиващи се отношения между Иран и неговите потенциални врагове.

В ерата на атаките срещу Съединените щати от 11 септември 2001 г. или на „арабската пролет“ през 2011 г., всяко от тези събития можеше да е грабнало световните заглавия и вниманието във Вашингтон, Лондон и Европа. След пандемията обаче регионът се разглежда като с по-нисък приоритет, дори когато САЩ и съюзниците остават замесени в няколко от конфликтите му.

През февруари операция на специалните сили на САЩ в Сирия уби лидера на Ислямска държава Абу Ибрахим ал-Хашими ал-Курайши, напомняйки, че „войната срещу тероризма“ от 11 септември продължава. В по-широк план обаче останалата част от региона е разработила други приоритети, като множество държави провеждат свои собствени все по-независими външни политики.

Това е тенденция, която тихо нараства, откакто Арабската пролет накара множество държави от Персийския залив и Турция да се намесят във войните в Либия и Сирия, понякога една срещу друга и срещи руски проксита.

Турция и ОАЕ сега също са замесени във войната на Етиопия срещу бунтовниците в Тигрей, като ОАЕ използват дронове, произведени в Китай, докато се приближават по-близо до Пекин и Москва дипломатически, въпреки че продължава да е домакин на американска военновъздушна база.

"Разочаровани" САЩ

Администрацията на Байдън заяви, че е "обезпокоена" и "дълбоко разочарована" от посрещането на Асад от ОАЕ в Абу Даби, като държавният секретар Антъни Блинкен каза, че Вашингтон се противопоставя на всякакви усилия за "реабилитация" на сирийския лидер след около 250 000 смъртни случая в войната през последното десетилетие.

Но подобно на Саудитска Арабия след възмущението на Запада след убийството на журналиста Джамал Хашоги, арабските държави изглеждат все по-нежелаещи да обръщат внимание на подобни западни подтиквания – и се придвижиха към видимо подобряване на отношенията както с Москва, така и с Пекин.

Нито ОАЕ, нито Саудитска Арабия са последвали призивите на Запада за налагане на санкции срещу Русия, нито членката на НАТО Турция или дългогодишният съюзник на САЩ Израел.

И двете имат свои сложни отношения както с Русия, така и с Украйна, представяйки се като потенциални "миротворци", дори когато Анкара въоръжава Украйна с дронове, а Израел поддържа труден диалог с Москва, на чието съгласие разчита, за да нанася удари по ирански цели в доминираната от Русия Сирия.

Този регионален конфликт с Иран остава друг изключително сложен двигател на динамиката на Близкия изток, като подкрепяните от Техеран хуситски екстремисти са въвлечени в бой със силите на Саудитска Арабия и ОАЕ в Йемен - война, която тази година видя множество ракети и безпилотни самолети на хусите да удрят цели и в двете държави.

Регионален сблъсък с Иран

Иранските милиции остават сила в Ирак, където американските сили вече са преминали към невоенна роля, но където американските служители казват, че Иран все още би искал да подтикне Вашингтон към пълно изтегляне. По-рано този месец дузина ракети, описани от иракски и американски служители като изстреляни от Иран, удариха близо до американското консулство в северния кюрдски град Ирбил, като според съобщенията също е имало удари близо до неразкрит досега учебен център, управляван от Израел.

Този удар беше описан от някои източници като потенциален отговор на израелските удари в Сирия, а и също като отмъщение срещу САЩ, насрочено да съвпадне с рождения ден на бившия лидер на Иранската революционна гвардия генерал Касем Солеймани, убит при удар с американски дрон на международното летище в Багдад през януари 2020 г.

Това убийство – поръчано от тогавашния президент Доналд Тръмп – предизвика няколко предполагаемо ирански атаки, включително ракетни атаки срещу американски войски в Ирак и Сирия през 2020 и 2021 г. Иран също изглежда стои зад опита за убийство миналата година на иракския премиер Мустафа ал Кадхими, част от дългогодишните усилия на Техеран да задълбочи влиянието си в страната.

Това не беше достатъчно, за да спре администрацията на Байдън да продължи напред с усилията за рестартиране на ядреното споразумение от ерата на Обама с Иран, разкъсано от Тръмп, но преговорите във Виена бяха изправени пред възможен крах този месец, след като Русия поиска всякакъв бизнес с Иран по силата на сделката да бъде освободен от международните санкции заради инвазията в Украйна.

Каква сделка е възможна сега, не е ясно – официални лица от Иран и Русия обсъждат търговията, като западните официални лица се притесняват, че руска оръжейна сделка може да бъде обвързана с усилията за използване на Иран за заобикаляне на санкциите след Украйна.

Остава неясно до каква степен регионалното противопоставяне между Иран и различните му противници ще бъде променено от новия статут на пария на Русия на Запад. Но Близкият изток се променя и това може да означава, че играе по много различни правила.