Зимата на 2026 г. в България е била по-топла от обичайното, но съпроводена с обилни валежи, снеговалежи и няколко опасни метеорологични явления, показват данни на синоптиците.

Декември и февруари са били с температури над климатичната норма, докато през януари стойностите са били близки до обичайните за сезона.

Най-високата температура през зимата е измерена на 4 януари в Дългопол – 21,4 градуса.

Най-ниската минимална температура в населено място е отчетена на 12 януари в Самоков – минус 17 градуса, а на планински връх най-ниската стойност е била минус 25,8 градуса на връх Мусала на 1 януари.

Сезонните валежи в голяма част от страната са били около и над нормата, основно заради значителните количества през януари и февруари.

През декември е имало повече сухи периоди и само две по-сериозни валежни обстановки.

Най-масовите снеговалежи са били на 1 февруари, когато на следващата сутрин цялата страна е била покрита със снежна покривка.

Най-интензивните валежи са паднали на 17 и 18 февруари, когато първоначално са били примесени с дъжд в Северозападна България, а по-късно са преминали в сняг и са обхванали и източните райони.

На 18 февруари почти цяла Добруджа, Стара планина, Странджа, Сакар, Рила и високите части на Родопите са били покрити със сняг.

Най-високата снежна покривка в населено място е измерена на 2 февруари в Белово – 35 см, а на планински връх – 269 см на връх Ботев на 25 февруари.

Заради обилните валежи през януари и февруари почвените влагозапаси в много райони достигат пределната полска влагоемност.

Снежната покривка е помогнала да се предпазят зимуващите житни култури, особено в началото на февруари, когато в Северна България температурите на места падат до и под минус 13 градуса.

Средномесечните водни количества на реките през януари и февруари са били около и над нормата, а през февруари е отчетен най-големият месечен речен отток за последните 10 години.

В резултат на интензивните валежи и снеготопене през зимата са регистрирани речни и поройни наводнения в различни части на страната.

Циклони, наводнения и ураганни ветрове
В началото на декември средиземноморски циклон предизвиква силни валежи в Южна България.

Наводнения и свлачища са регистрирани в Бургаска и Пловдивска област, като най-сериозно е засегнато село Зидарово в община Созопол, където е обявено частично бедствено положение.

Свлачища затрудняват движението по пътя Асеновград–Смолян и в прохода Троян–Кърнаре.

Бури и силни ветрове
В началото на януари страната е засегната от силни до бурни ветрове, които нанасят значителни материални щети.

В района на Враца са измерени пориви до 32 м/с. Паднали са дървета, електрически стълбове и са регистрирани прекъсвания на електрозахранването.

Ураганният вятър води до отменени и пренасочени полети от летище София, а в курорта Боровец са съборени десетки дървета, което временно затваря ски зоната.

Наводнения и бедствено положение
През януари поредица от средиземноморски циклони причинява локални наводнения в Южна България.

В Кирково и Крумовград е обявено частично бедствено положение заради разрушена инфраструктура и активирани свлачища.

На 8 януари в Крумовград са измерени 102 мм валеж за 24 часа, при месечна норма от 78 мм.

Придошлите води на река Арда заливат мост при село Китница, който е единствената връзка за шест села в района на Ардино.

Сложна обстановка и през февруари
И през февруари атмосферната динамика остава висока заради нови средиземноморски циклони.

Локални наводнения са регистрирани в Кърджали, Хасково и Стара Загора, където са залети улици, дворове и земеделски площи.

На 18 февруари в седем села на община Аксаково е обявено бедствено положение заради ураганен вятър, снеговалежи, снегонавявания и заледяване.

Заради тежките условия е затворен пътят Аксаково–Добрич, а общественият транспорт между някои населени места временно е спрян. /Източник: БТВ