Министерството на финансите публикува законопроекта за държавния бюджет на страната за 2018 година. С бюджета е публикувана и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 година, която представлява мотивите за новата годишна бюджетна рамка, съобщава news.bg.

През 2018 г. правителството планира поемането на нов вътрешен държавен дълг под формата на Държавни ценни книжа (ДЦК) в размер до 1.0 млрд. лв. С новия дълг се цели частичното покриване на предстоящите погашения по дълга на обща стойност от 1.6 млрд. лв., в т.ч. 1.2 млрд. лв. падежи на държавни ценни книжа на вътрешния пазар и 0.4 млрд. лв. погашения по външни държавни заеми. Останалата част от 0.6 млрд. лв. ще бъде покрита със средства, спестени от осигуреното финансиране на планирания дефицит за 2017 г. поради очакванията за балансирано бюджетно салдо към края на годината.

Приоритетите в предложението на правителството за Бюджет 2018 са фокусирани върху създаването на по-трайни мерки за продължаването на реформите в сектор "Образование", отбраната и сигурността, социалната и здравна политика. В бюджетната рамка за следващата година попадат и мерки за успешното провеждане на Председателството на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 година.

Според кабинета с тяхното предложението за Бюджет 2018 ще се осигури подкрепа за педагогическите специалисти и привличане на млади хора в сектор "Образование". Ще продължи и стартиралото през 2017 г. увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование с цел постигане двойно увеличение на размера на средствата за възнаграждения до 2021 година.

С цел обвързване на финансирането с качеството на образованието правителството предлага да се извърши промяна в системата на делегираните бюджети на училищата - финансирането няма да зависи само от броя на децата и учениците, а и от броя на паралелките, от спецификата на региона, в който се намира училището, а в по-дългосрочен период и от качеството на образователния процес.

В социалната сфера от 1 януари 2018 година е предвидено увеличение на обезщетенията за отглеждане на малко дете от една до две годишна възраст. Според проекта през 2018 г. се предвижда и продължаване на финансирането на социалните услуги "Личен асистент", "Социален асистент" и "Домашен помощник".

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на кабинета за периода 2018-2020 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2018 година от 460 лв. на 510 лв. От 1 януари 2019 година МРЗ трябва да стане 560 лв., а от 1 януари 2020 година - 610 лв.

В сферата на здравеопазването за 2018 г. правителството предвижда допълнително право на разходи в размер на 400 млн. лв. по бюджета на Националната Здравноосигурителна каса (НЗОК). Като приоритетни направления и дейности остават спешната медицинска помощ, електронното здравеопазване, майчиното и детско здравеопазване, асистираната репродукция, лечебните заведения за болнична помощ, както и лекарствената политика.

Относно осигурителната политика за периода 2018-2020 г. се предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване. За 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на ДОО с 1%.

За периода 2018-2020 година се увеличава минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за 2018 година в размер на 510 лв.; за 2019 година - 560 лв.; за 2020 година - 610 лв., като отпада скалата за определяне на диференцирани минимални осигурителни доходи, съобразно облагаемия доход. Промяната в механизма ще доведе до облекчаване на администрирането на този вид доходи, както за НАП, така и за задължените лица. От началото на 2018 година се предвижда и увеличение на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 300 лв. на 480 лева.

По отношение на пенсионната политика в периода 2018-2020 г. продължава увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия от 1 януари всяка година с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете.Необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и за двата пола продължава да се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 35 години и 10 месеца за жените и 38 години и 10 месеца за мъжете в 2020 година. Минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор "Сигурност" продължава да се увеличава с по 2 месеца до достигане на 53 години и 6 месеца през 2020 година.

Бюджетът предвижда в планирания период да се отделят и средства за реализиране на основната част от големи проекти по Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 г., като лот 3.1 и лот 3.3 от АМ "Струма", рехабилитация на железопътната инфраструктура и разширение на метрото в София. Лот 3.2 от АМ "Струма" обаче не попада за финансиране в предвидената от правителството бюджетна рамка за периода 2018-2020 година. 

Основните насоки в предложението на правителството за бюджетната рамка 2018-2020 година са запазването на икономическата и финансова стабилност и създаването на условия за растеж в съответствие със заложените приоритети, цели и мерки в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 година.

Според бюджетната прогноза параметрите на финансовата рамка показват реалистичност на фискалните цели, а именно запазване целите за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП), заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 година, съответно за 2018 и за 2019 година от 1,0 % и 0,5 % от БВП, както и достигане на балансирана бюджетна позиция през 2020 г., чрез придържане към плавни и премерени консолидационни стъпки в рамките на 0,4-0,5 % годишно за прогнозния период.

Политиката по приходите в предложението на бюджетна рамка 2018-200 г. е ориентирана към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата и насърчаване на инвестициите. Това трябва да се постигне чрез запазване на ниски нива на данъчните ставки на корпоративните данъци и данъците върху доходите на физическите лица, ограничаване на данъчните измами и повишаване на макроикономическата и фискална устойчивост в дългосрочен план. Приходната част на бюджета в средносрочен план е с тенденция на намаление от 36,2 % от БВП за 2018 г. до 35,5 % от БВП през 2020 година.

В средносрочен план не се предвиждат значителни промени при данъците, които са един от основните инструменти на фискалната политика. С цел достигане на минималните нива на акцизните ставки в ЕС и в съответствие с договорения преходен период, е предложението на кабинета предлага поетапно увеличаване на акцизната ставка на цигарите за достигане на минималния акциз от 177 лв. на 1000 къса към 1 януари 2018 година.