Ние сме в неразбираема ситуация от гледна точка на икономическата теория, в която имаме супер ниска безработица и намаляващ потенциал за производство, защото през последните години нямаме стимул за инвестиции и иновации.
Очаква ни ръст в цените на услугите, които ще последват тези на електроенергията и стоките. Ще се наложи държавата да подкрепи уязвимите групи при условия на по-голямо равенство, но и по-голяма прецизност. Централните банки правят едно и също нещо - вдигат лихвите, но по различни причини. Това коментира Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки.
Това, която можем да очакваме в краткосрочен и средносрочен план е продължаваща инфлация. След покачването на цените на енергийните ресурси и стоките тепърва ще видим и покачване на цените на услугите. Всички услуги зависят освен от използваните енергийни ресурси и тези за суровини и продукти и от човешкия фактор и натиска върху покачването на заплатите, каза Караиванов.  

Централните банки на пръв поглед правят едно и също - вдигат лихвите, но те го правят по различни причини. В Европа например ЕЦБ го прави, за да засили еврото, защото инфлацията тук се дължи не само на покачването на цените на електроенергията, но и на поевтиняването на еврото спрямо долара, което за кратък период се срина с 20%. “Това е основният фактор за инфлацията в целия ЕС и в частност в България”.

"До голяма степен инфлацията, която виждаме досега, е резултат на фискалната политика, която водиха правителствата не само в Европа, не само в САЩ, а в целия свят", каза Караиванов.

От една страна е добре да имаме дискреционна политика, но от друга страна уязвимите групи трябва да бъдат подкрепени, защото поради либерализирането на много пазари изведнъж дребните потребители стават много уязвими и от гледна точка на цените на енергията, и от гледна точка на стоките и услугите, подчерта макроикономистът. "Те не могат да догонват с доходите си инфлацията и това е основен проблем. Не би имало проблем, ако доходите растяха преди инфлацията. Ситуацията днес психологически действа зле на хората и ограничава брутното потребление".

Данните, които анализираме днес, са на база потребителска кошница и потребителско поведение от миналата година. С промяната в цените на основни стоки и на някои услуги потребителското поведение е коренно променено, а бизнесът трябва да го настигне и съответно също променя поведението си.

“Със сигурност ще се наложи правителствата да подкрепят хората от най-уязвимите групи, които няма да могат да си позволят най-необходимите стоки и услуги”, каза Караиванов.

Ако гледаме само тази година основният проблем на българската икономика, освен че цените на енергоизточниците се повишават, е липсата на някои суровини, каза макроикономистът. “Българската икономика е доста енергоемка и много отворена - силно зависи от търсенето на чуждите пазари, основно европейски (Германия, Франция, Италия, Австрия). Тоест ние зависим много силно от тези икономики и ако при тях търсенето е силно, ние ще можем да изнасяме и българката икономика ще се движи добре”.

“За съжаление вече видяхме много високи цени на фючърсния пазар на електроенергия и за Германия, и за Франция. Това означава, че тяхното производство ще се свие, а България върви с едно-две тримесечен лаг. При забавяне на икономиката в Германия след три до шест месеца това ще последва и в България”, смята Караиванов.

Балансът на държавните политики, който трябва да се търси, е при провеждането им “самата дискреционна политика да съдържа в себе си политики (отделни инструменти) за подкрепа и тези инструменти да са правилно насочени, с правилните количества, правилните форми и за правилните групи”, посочи той.

“Тъй като до сега подпомагането не беше равно, може би трябва да има по-голямо и по фокусирано изравняване. Още повече, че услугите започнаха да догонват инфлационния ръст при електроенергията и стоките”, каза Караиванов.

Относно възможността и нуждата от по-чести актуализации на бюджетите с оглед на предизвикателствата, пред които сме изправени, макроикономистът каза, че такъв модел не може да проработи в България. “Това работи в държави, в които министерството на финансите определя политиката, но има друг орган, който изпълнява бюджета. В България има един орган, който, хем определя политиката, хем изпълнява бюджета. Затова е невъзможно да бъде реализирана добра политика по този начин”. /Източник: Днес.бг