Хората в този район работят честно, а не с "трънски номера"В четвъртък вечерта на 13 септември почти всички телевизионни канали излъчиха гневното изказване на премиера Б. Борисов по повод на иска от 1 милиард евро на руската компания "Атомстройекспорт" срещу България. В присъствието на вече заминалия си американски посланик Джеймс Уорлик, Борисов не сдържа нервите си и след куп обвинения към руската фирма изтърси, че тя извъртяла на България "трънски номера". Обидната фраза беше произнесена по начин, нетърпящ възражение и не би могла да се разглежда извадена от контекста, както обикновено политиците обичат да се измъкват при всяко сквернословие. Това словоблудство на Борисовнито е първо, нито пък ще бъде и последноПреди години той обяви огромна част от българския народ за "некачествен материал". Този път оскърбителната му лексика обхвана отделни райони на страната. Първата му "жертва" станаха Трънско и трънчани. Защото подтекстът е, че руснаците са непочтени, нелоялни и вероломни като трънчаните. Друго тълкувание в случая не може да се направи. Неговата обида към един героичен край, с родолюбиво и трудолюбиво население, е оскърбителна и неподходяща за ранга му. Тя се посреща от всички, родени там, живеещи и неживеещи сега трънчани, с болка и с мъка. Защото е дълбоко несправедлива. Защото е дълбоко невярна. Възможно е в Банкя, където господин премиерът е роден и израснал, в неговата среда да е витаела обстановка на "въртене на номера". Но за Трънско и трънчани това не може да се каже. Това е лъжа, както и всяка друга, превърнала се в стил на управление в съвременна България, нещастно попаднала в ръцете на посредственици и лъжци.Допустимо е, обяснимо е премиерът да не познава историята, бита, обичаите, нравите и морала, най-общо казано, на Трънско и неговото население. Но нали пък затова уж има подготвени и знаещи сътрудници и съветници. Да му бяха казали. Да му бяха обяснили, че при всички повратности натежката и трудна крайгранична съдбатрънчанинът е вярна опора на държавата срещу посегателствата над българската земя и отечеството. Не се е плашел от вражески набези. Не е скланял глава пред неправдата. Историята е красноречив свидетел. А примерите са неизброими. Достатъчно е да споменем само един от тях. В заключителния етап на освободителната Руско-турска война 1877-1878 г., възползвана от временната ситуация, сръбската армия окупира гр. Трън и със светкавична бързина организира нова администрация, църква, училище. Какво става обаче? В деня на откриването на училището пред сръбски свещеници, учители и въоръжени войници 14-годишният Никола Грънчаров ляга на прага във входа и призовава другарчетата си да не влизат и да не получават сръбски читанки. Примерът му масово е последван. Училището остава празно и пусто. Просъществува само един ден. И безславно е закрито. А малкият Никола Грънчаров е арестуван, бит и освободен след десетдневен престой в ареста. По-късно упълномощен сръбски представител му предлага стипендия да учи в Белград. Детето категорично отказва. Заради българската си чест. Заради българското си достойнство. Не пожелало да им "врътне" един "трънски номер".Надявам се примерът по някакъв начин да стигне до премиера Бойко Борисов. Той има власт, пари и възможности да се погрижи за Трънско и трънчани с инвестиции и работни места, за да спре застрашителното обезлюдяване на този героичен кът от Отечеството. Никак не е зле да му се припомни, че Трънско през 1946 г. наброяваше около 50 хиляди жители. Сега за жалост се обитава от едва 4-хилядно население. А то е дало на България: д-р Стамен Григоров - откривател на "бацилус булгарикус" в киселото мляко, двама герои на Народна република България, двама академици, 49 герои на социалистическия труд, 38 професори, 15 генерали, плеяда лекари, инженери, юристи, икономисти, журналисти, историци, педагози, художници, артисти и безброй други специалисти. Това хората са постигнали с всеотдаен труд, чест и достойнство, а не с "въртене" на "трънски номера". Затова извинете се, господин премиер!Тодор Гигов, секретар на Славянското дружество в България и зам.-председател на Трънското землячество в София