С топ криминалиста Тихомир Стойчев разговаряхме за последните актуални събития в страната. В интервюто засягаме теми като изчезването на трима от групата за отвличане Наглите, криминогенната обстановка у нас. В края на юли се навършиха 20 години от показния разстрел на боса на ВИС 2 Георги Илиев. Тогава изтече и абсолютната давност на разследването, което трябва да бъде прекратено. Върнахме се и в миналото, коментирайки първата нощ на убийството на Васил Илиев. Политически чадъри у нас са попречили на разследвания на тежки убийства. Полицията и Службите трябва да са независими, необвързани политически. За това Тихомир Стойчев настоява да бъде проведена Национална кръгла маса. Интервюто е на Кристина ИВАНОВА, БЛИЦ

- Г-н Стойчев, преди 20 години, на 25 август, беше разстрелян босът на ВИС 2 Георги Илиев. На тази дата тази година изтече и абсолютната давност на делото, което трябва да се прекрати. Какво мислите, правилно ли е това?

Лично смятам, че давностните срокове за някои престъпления, особено тежки, с голяма обществена опасност, не би следвало да се прекратяват. Те не би трябвало да отпаднат, ако искаме да следваме като цел неотменимост на наказанието.

Бях на служба в МВР все още, когато убиха Васил Илиев. Министър Любомир Начев ни събра през нощта. Поканиха ме, въпреки че вече бях на работа в друга служба на МВР.

Оказахме се над 20 души. Дойде и градският прокурор тогава - Нестор Несторов.

Първите думи на министъра бяха, че свиква този голям съвещателен орган с оглед бързо реагиране, защото се очаква голям обществен отзвук.

Някои се пошегуваха, че ако някой от нас си отиде, няма да се съберат толкова хора.

- Какво си спомняте Вие от убийството на Васил Илиев?

- Пред нашите очи, от средата на 90-те години, започнаха да се появяват групировките. Отначало бяха спортистите, борци, каратисти, въобще т.н. „силоваци”, „мутри”. Бяха една аморфна маса. Всяко преструктуриране на обществото, на секторните отношения, промените в политическата структура обичайно поражда основания за конфликти.

Една от страните в социалните конфликти се оказаха спортистите. Масово загубиха създадените за тях условия, работа, реализация, устойчива положителна перспектива. В търсене на нова идентичност мнозина се озоваха на улицата. Там в стока превърнаха силата, инстинктите и сплотеността на глутницата.

- А можеше ли да бъде спряно създаването на такива силови групировки?

- Ако политическият сегмент във властта слушаше повече професионалистите, много неща нямаше да се случат, ескалацията на престъпността щеше да бъде овладяна до поносими за българското общество и държава граници.

- Легенда ли е, или е вярно това, че Васил и Георги Илиеви и хората около тях са бранили Черноморието ни и зимните ни курорти от командоси и ветерани от войните на бившите съветски републики, които са искали да ги завладеят?

- Няма такова нещо. В някои филми и книги, документални и художествени(по действителни случаи) на въпроса се отговаря. Престъпната традиция в руската империя продължава,  показват размерите на организираната престъпност в СССР, ОНД, сега в Руската федерация и останалите им страни.

Ако нещо там се е разпадало, не е организираната престъпност. Разбира се моделите, наложени при тях в структурите на престъпността намериха място и у нас. Послужиха като пример, копираха ги. Техните и наши спортисти бяха в непрекъснат активен контакт, тренировъчни лагери, семинари, състезания, размяна на треньори, създаваха се приятелски контакти. Такива бяха условията отначало.

Та в нощта на убийството на Васил Илиев се коментираха детайли, като някои направиха бележка, че не министърът трябва да говори толкова дълго. Макар, че в НС той влезе от Института по криминалистика и криминология, със заемане на поста стана политическо лице.

По закон висшата професионална фигура е главният секретар на МВР.

Той трябваше да влезе в ролята си след кратко встъпление на министъра.

- Какви бяха първоначалните Ви подозрения кой застреля Васил Илиев?

- Като версии в онзи момент нищо особено. Започна да се говори за оръжието, че е намерен автоматичен, картечен пистолет, 7. 65-милиметров. Вероятно появил се на черния пазар от бившите източни републики. Подобни произвеждаха сърбите, унгарците, чехите, всички уподобяваха модел на произвеждани по това време в Израел.

Започна да се коментира колко гилзи са намерени и т. н. С идването на градския прокурор започна да се коментира какви процесуални стъпки да се направят, важността за откриване и разпит на свидетели, на очевидци на престъплението.

Към времето на нападението той е с охрана. Нападателите изчакват на един завой в малка разбита уличка, откъдето кортежът на жертвата е минавал традиционно на път към заведението „Мираж”, свързвано като собственост с неговото име.

Подобни места на наш професионален език се наричат „сборища”.

- А в последствие нямахте ли работна версия кой е поръчителят и кой е стрелецът?

- Вървяха процеси на конфликти и конкуренция в самото МВР. Всяко от службите се конкурираше с другите. Например правеха се опити Службата за борба с организираната престъпност да бъде трансформирана като направление в Дирекция на полицията още с идването на власт на правителството на СДС. Вътрешният министър Йордан Соколов внесе предложение в парламента. Ръководството на министерството постфактум направи сондаж и с мен.

Изтъкнах, че в този момент всички служби за сигурност изпитваха на гърба си много остро проблемите на реформите.

Пред очите ни през 90-та година се състоя Националната кръгла маса. Там под натиск се оказа държавната и партийната номеклатура, които се възприемаха като реформатори - сами прочистихме редиците на партията, свалихме Тодор Живков. Срещу това очакваха да ги припознае народът вътре, партньорите отвън, за да останат отново във властта.

Тези процеси особено се отразиха върху службите. А новосъздадената ЦСБОП успя да заработи на бързи обороти, да спечели доверието на външните партньори, което те нееднократно изтъкваха. Това бяха моите аргументи да не се правят нови и недобре обосновани реформи.

- Да, разбирам, но всички тези така наречени неразбории в МВР едва ли са били основна причина да не се търси кой е убиецът на такава знакова фигура като Васил Илиев?

- Аз ви казвам кое пречеше. Тогава всички ние при министъра бяхме събрани представители на различни служби-директорът на Службата за борба с организираната престъпност, ръководителите от другите управления в МВР.

По дефиниция Васил и Георги Илиеви бяха контингент на Службата за БОП, но по убийствата продължаваше да се работи на стария териториален принцип. Повече разчитаха на Софийско градско управление, а особено при работа по „горещи следи” най- много се проявява ревност и не се споделя важна информация.

Това се случи както при убийството на Луканов, така и на други знакови фигури, май вече над 160. И огромен брой продължават да стоят в графа „неразкрити”.

- Връщам ви на първоначалния ми въпрос, за изтичането давността за разследването на убийството на Георги Илиев? С това отпада и търсенето на убиеца му. За такъв беше сочен Красимир Станчев-Легионера, неоткриваем и до ден днешен. Вие какво знаете по този въпрос?

- За съжаление не мога да ви кажа повече от това, което и вие знаете. Чувал съм, че Легионера е търсен, защото е един от предполагаемите извършители. И освен в службите за сигурност и в престъпния свят се коментира това. Всъщност нашите служби работят с информация, която присъства в общественото пространство. После се събира, анализира, проверява.

Голяма част се обективизира при работата на местопроизшествията, после около жертвите.

Прави впечатление, че много от убийствата(в София) се извършиха по т. н. „правителствено трасе”, на бул. „България” например. Но нямаше особена реакция. За това и до сега в София не се направи качествено окабеляване, разполагане на качествени камери, организация. А по това трасе винаги минават всички наши важни гости, които присъстват на различни мероприятия в държавата.

Имаме лоша организация като наследство. А сега отново МВР и политици заговориха за повече средства за видеонаблюдение, декларират готовност да обхванат дори  пътните магистрали, пътникопотока, нарушенията.

Както обикновено, намеренията са едно, изпълнението и реагирането друго.

Всички знаем, че имаше предложения от водещи фирми както от Изток, така и от Запад, които предлагаха свои идеи, схеми. И при тях се оказват работещи. Ние тук не откриваме топлата вода.

По отношение на Легионера, мисля, че тази фигура се митологизира. Неговото безследно изчезване може би ще се свързва и с други престъпления.

Със случая се свързваше и Райко Кръвта, спортист от Перник, за когото се твърдеше, че с братята са имали някакъв конфликт. Говореше се, че може да е поръчител и извършител на убийството на Георги Илиев.

Появяваха се дори твърдения, че Райко Кръвта бил към време на прострелването някъде там с компания, уж съвсем целево изучавал маршрутите, навиците на Илиев. Дори специално си бил купил водолазен костюм.

Все версии, които не са потвърдени. Междувременно и Райко Кръвта беше убит. От кого, също не стана ясно.