Една красива и оправна българка- Eлизабет Методиева, получи короната на Топмодел №1 в света преди дни. Журналистката от столичен вестник стигна до финала на конкурса за красота в Ню Делхи.Тя така омая не само журито, но и самите индийци, които гласуваха не за собствената си представителка, а за усмивката на българката. Репортер на ПИК разговоря с Бети за славата, красотата, мъжете,мечтите и затова какво е да развееш трибагреника особено за победа.  

-Бети, на конкурса дори индийците са гласували за теб, а не за собствената си представителка. Как ги спечели?

-Бях поласкана от тяхната любов, но като цяло аз непрекъснато разпитвах за културата им, беше ми интересно какви са техните обичаи, начинът им на живот, какво ядат, къде спят, защо минават на червено по светофарите (смее се), изобщо всичко ми бе интересно и може би това им е направило добро впечатление. Когато не бяхме на репетиции създавах непрекъснато контакти. Запознах се с едно прекрасно семейство от Англия, които дойдоха да гледат конкурса само заради мен. 

-Възможно ли е при толкова хубави жени на едно място човек да направи приятелства?Ако да-с коя друга претендентка станахте дружки?

-Думата приятелство е много силна и не знам дали за 5-6 дни може някой да каже, че ти е приятел, но аз определено нямах конфликт с никого. Е, да някои от тях имаха явно с мен, но въпреки, че на финала ми изчезна лакът за коса, след това четката и още няколко важни, за да изглеждаш добре, неща, аз го приех с усмивка и показах, че доброто печели. Моите подгласнички "Мис Америка" и "Мис Латвия" бяха любимките ми и дори след края на конкурса трите се събрахме в стаята и празнувахме (смее се). Определено те двете ще ми останат в сърцето и се надявам да се видим пак съвсем скоро.

-Кое беше тайното ти оръжие по време на конкура „Miss Top of the world"?

-Усмивката и точността. В интерес на истината външността е само 50% от крайния резултат. През всичките 6 дни гледаха как се държиш с останалите момичета, дали имаш обноски, поведение, как се храниш, как се движиш и дали си точен. Закъсненията за репетиции не се толерираха, напротив.

-След победата прекара известно време в Индия. Има ли нещо, което те удиви - в страната и в хората там?

-Това е мястото, което никога няма да забравя и мога спокойно да кажа, че донесох най-чистата корона, печелена някога за България. Когато отидох в Тадж Махал се почувствах друг човек. Прероден, чист, истински. Там хората са добри, радват се на чуждото щастие, поздравяват те. Когато минех по улиците хората искаха да се снимат, полицаите се кланяха, това ме караше да се радвам, че съм в един по-добър свят.

Знаете ли, пожелавам си един ден и тук да спрем да плюем и да се радваме на успехите на българите, а аз знам, че има надежда, защото видях колко прекрасни хора ме подкрепиха и пишеха, че се гордеят. Тогава плаках за първи път от щастие... когато усетих любовта на България. В Индия много ми допадна храната. Аз обичам люто и ми бе точно по вкуса.

-Индиец или българин предпочиташ за принц на сърцето ти? Все пак в Боливуд има доста секси индийци?

-Индийците не са мой тип, определено. Не знам дали мъжът ми ще е българин или чужденец, просто искам да е мъжкар, защото в днешно време ги няма. А относно принцовете, те са за принцесите. Аз съм силно момиче, което работи и се справя в живота сама, така че до мен искам един истински мъж, който знае как да накара една жена да се чувства щастлива.

-Един глупав въпрос, но все пак- как се чувства човек, когато развее български флаг и то за победа?

-Това е чувството, което те прави истиснки успял... Когато вдигнах знамето, сълзи ми капеха от очите, защото нашата малка страна успя да се докаже, а аз помогнах това да се случи. Боли ме като чета негативни коментари. Аз никога не съм претендирала, че съм най-добрата или най-красивата, напротив, но успях и честно донесох на България една световна титла. Това би трябвало да е повод за гордост, а не за омраза. Но се научих да не обръщам внимание и се радвам, че има много хора, които ме подкрепят и обичат, направих го заради тях.

-Една от най-близките ти приятелки е примата на фолка Глория. Най-необичайното нещо, което ти цениш в нея като приятел?

-Аз съм късметлийка с такъв приятел. Научи ме да не се отказвам. Ценя истинските хора, а тя е такъв човек.

-Една красива жена, като теб, често трябва да се разправя с нахални кавалери. Издай едни бърз начин за разкарване на нахален и неприятен мъж?

-Не им обръщам внимание. Да ти кажа честно аз съм малко чешит в това отношение. Един мъж първо трябва аз да си го харесам, за да му дам изобщо шанс да комуникира с мен (смее се).

-Бети, след конкурса славата е твой чест спътник. Като журналист как реагираш на измислиците за себе си, които виждаш в някои медии?

-Отначало много се ядосвах, после си казах по-добре на хората в устата, отколкото в краката. Травиално, но вярно. У нас, станеш ли малко известен, започват да ти приписват връзки с кой ли не. Съжалявам, че ще разочаровам някои хора, но нито Димитър Тодоранов, нито Борислав Комсийски, са мъжът до мен. Всъщност аз в момента нямам мъж до себе си. Може би има някой в сърцето ми, но не и в живота ми... Чакам моето момче, а до тогава нека всеки говори каквото пожелае, нали аз си знам истината