Нова вълна поскъпване на банковите услуги вече започна. Няколко големи банки обявиха, че от септември или от октомври често използвани от клиентите им операции ще имат нови цени. Поскъпването сега е по-голямо за бизнеса, след като юнското засегна основно цените за граждани.

Така обслужването на разплащателна сметка ще поскъпне средно с 5 лв. Издаването на извлечение от сметката ще струва около 36 лева, и то ако обемът му е до 10 страници. Над този брой ще се събират по 3,60-4 лв. на страница.

Банките продължават да стимулират клиентите си да ползват онлайн и мобилно банкиране чрез по-скъпи такси за обслужване в банков клон. За бизнеса тегленето на пари на каса например ще бъде с комисиона 0,85% върху цялата сума, но не по-малко от 10 лева. Без заявка банката ще взема 1% от цялата сума, което означава, че двете операции излизат средно с 20% по-скъпо.

Мениджърите на банките прехвърлят и част от операциите, извършвани на гише, към клиентите. Ако фирменият счетоводител при внасяне на пари опише купюрите, таксата ще е 0,70% от сумата, но минимум 10 лева, а ако не са описани - 1% от сумата, но минимум 30 лева.

По-високи са вече в някои големи банки и цените за теглене на пари на каса и от разплащателна, и от спестовна сметка. Те продължават да се начисляват като процент от сумата, но с долна граница, като минималният размер е с 1-2 лв. повече от преди, а процентът от сумата е с 0,30% по-висок.

По-високите цени на услугите вече се насочват и към евровите сметки, като при тях внасянето и тегленето поскъпват с 0,50 евро. С по 2 лева отгоре пък ще излиза теглене и внасяне на суми до 2000 лв. Както и досега по-солено се таксува теглене без предварителна заявка.

Някои трезори вече са въвели и наказания за разсеяни клиенти, които често бъркат повече от три пъти ПИН кодовете си и банкоматите блокират картите. Преиздаването на карта в такъв случай ще излиза с 2 лева повече, а отблокирането на картата, чийто код е сгрешен, вече ще струва 1 лев. Досега това ставаше безплатно.

От 1 септември всички банки вече предлагат откриване на сметки за пари от заплати, пенсии, помощи, които трябва да бъдат безплатни. Първата банка, която обяви тази опция за клиентите си, е ОББ. Тези сметки бяха приети поради това, че парламентът със закон задължи работодатели с над 100 служители да превеждат пари от заплати само по банков път.

За да се прилагат безплатни операции обаче, има определени изисквания. В тях трябва да постъпват пари само от трудови възнаграждения, пенсии, помощи и обезщетения по социалното осигуряване и социалното подпомагане, стипендии за ученици, студенти и докторанти. При наличие на други източници на средства се налагат стандартните такси за такива сметки.

Всяка банка може да допълва тези правила, без да ги нарушава. ОББ например уточнява, че клиентите няма да имат такса за откриване и закриване на сметката, както и за теглене и внасяне на пари в нея, но само ако това се прави от банкомат на банката.

Месечна такса за обслужване няма да има, ако клиентите са получили превод над 145 лева през текущия месец. Предлага се и сметка за заплата, на която също няма да има такси при теглене и внасяне на банкомат на банката. Обслужването ѝ обаче ще струва 4,40 лв. месечно, а за клиенти без превод на работна заплата и друг регулярен ежемесечен доход над 145 лева месечната такса ще е 4,90 лева.

За да няма проблем с тегленето на пари от тези сметки в малките градове и села, където броят на банкоматите е силно ограничен, а някъде напълно липсват, финансовото министерство договори с пощите в тях да се поставят ПОС терминали с опция не само за плащане, но и за теглене на пари.

Такси растат и заради инвестициите в сигурност за парите ни.

На всеки клиент на банка се е случвало да получава по мейл или през мобилния си телефон съобщения, които пряко или косвено опитват да получат лични данни за неговите сметки. Всички банки са категорични, че те не общуват с тези, които са им поверили парите си, през мейл и непрекъснато влагат ресурси, за да повишат защитата от фишинг атаки.

Всеки клиент на банка, който е въвел мобилно или онлайн банкиране, понякога се изнервя от безкрайните пароли, еднократни кодове и други изисквания, за да получи разрешение да извърши една или друга операция.

Въвеждането им обаче не е каприз на трезорите, а също е защита за парите ни, когато не общуваме пряко с банковите служители.

Основна цел на киберсигурността във всяка организация е да опазва целостта, интегритета и наличността на активите. Това става все по-трудно при непрекъснатата дигитализация на банковите услуги, както и предвид огромния обем данни, с които банките оперират.

Кои са най-честите рискове?

Дори на теория не съществува стопроцентова киберсигурност, затова на базата на задълбочен анализ на рисковете се планират мерки за преодоляването им. Всички трезори непрекъснато въвеждат нови системи, противодействащи на заплахи от типа отказ от услуга (DDoS), изтичане на чувствителни данни, malware infiltration, account takeover и др.

ЕЦБ и всички финансови регулатори по света пък непрекъснато въвеждат нови изисквания към банките, за да допълнят техните усилия. Последните решения изискват от финансовите институции да показват колко бързо могат да се възстановят от кибератаки. Регулаторите са притеснени от скоростта и мащаба, с който банки, застрахователи и инвестиционни посредници прехвърлят ключови функции и пазарни операции в няколко облачни платформи, защото проблем в една облачна компания потенциално може да попречи на услугите в много финансови фирми.

Всеки момент се очаква да бъде одобрен Закон за дигитална оперативна устойчивост, известен като DORA, който ще опита за минимизира тези рискове чрез изисквания и към облачните и другите компании.

Изискванията ще се прилагат за финансови фирми и ключови трети страни, предоставящи финансови услуги. Всички финансови регулатори ще бъдат задължени да опишат подробно специфични рискове в съответната държава и да въведат типизирани правила за тяхното преодоляване.