Пост на заместник-кметът на Община Перник Стефан Кръстев разбуни социалната режа. Той е свързан с начина на провеждане на конкурси за директори на училища в региона.

Публикуваме мнението му без редакторска намеса:

Когато държавната администрация в лицето на МОН провежда конкурси повече от задължително е това да става прозрачно и да не оставя място за съмнение в компетентността, квалификацията и качествата на избраните кандидати.

Точно това обаче не се случи при провеждането на конкурси за директори на общински училища тази седмица в Перник.

Конкурс 1 – за директор на училище в голям пернишки квартал. Пет кандидати, от които четирима си изкарват теста. В крайното класиране след събеседването предпоследният по резултат от тест за компетентност (да кажем не двойкаря, ами тройкаджията) става първи, въпреки меко казано неубедително
представяне и на интервюто.
Комисията е в състав:
- представител на община Перник
- експерт от МОН
- двама експерти от РУО
- представител на обществения съвет на въпросното училище, който обаче се оказва, че работи в друго пернишко училище и е абсолютно подвластен в ежедневната си работа на МОН и РУО
Печелившият кандидат, станал от предпоследен изведнъж първи, пък се оказва не само също служител на РУО, но и доскорошен общински съветник от познайте коя партия? И приближен на кой бивш кмет, станал известен с „пълноводен“ финал на мандата си?
Ако случайно четейки тези редове у вас са възникнали съмнения за конфликт на интереси, злоупотреба с влияние, нагласен конкурс и повсеместна шуробаджанащина – избийте си ги от главата. Това е само подпорна стена!

Конкурс 2 – за директор на най-голямото и централно пернишко училище. Участват двамата кандидати с най-високи резултати на тестовете. На събеседването обаче се оказва, че никой от двамата не събира изискуемия минимален брой точки въпреки, че според теста са най-компетентните хора явили се на конкурс за директорски места в цялата област изобщо. Резултатът от този много зле режисиран фарс – няма избран директор и продължава да си работи досегашният.

Интерпретациите на фактите по-горе оставям на гражданите на Перник и най-вече на учителската общност в града ни, както и разбира се на родителите на учениците. Не е нужно да назовавам главните герои по имена, защото всички ги знаят.

Абсурдно е персонажи като Дочоолу, Гочоолу и Данко Харсъзина да са още актуални днес, че даже и да редят конкурсите в образованието.

Безумно е, че все още има политици, ръководители, администратори, които си мислят, че могат да продължават да си правят договорките зад дебелите врати на кабинетите, а отвън да се усмихват и да се правят на света вода ненапита. Но щом номера им още минава защо пък не?
Несъмнено ще дойде ден и ние да сме нормална държава - когато се събере достатъчно критична маса от хора с нетърпимост към този тип политика и ръководене, този тип правене на фалшиви избори за длъжности и фалшиви конкурси за постове.

Но дотогава:
„- Страшен си дявол, бай Ганьо, изучил си ги тия пущини на пръсти! - казва с благоговение Гочоолу.
- Хубава работа! Защо съм Ганьо Балкански, ако няма да зная и този занаят. Ти, господине мой, тури ме в която щеш околия и ми кажи когото щеш да ти избера. Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара! „