Цените на европейския суров петрол Брент, американския лек суров петрол и средната цена на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) са три от най-важните показатели, използвани от търговците като отправна точка за определяне на цените на горивата, пише БТА.

През март цените на основните сортове черно злато повсеместно скочиха до върхове, недостигани от 2008 г., в резултат на започналата война между Русия и Украйна. Експертите тогава се опасяваха, че при евентуална липса на руски петролни доставки, това би означавало недостатъчни количества за световните пазари, което тласна цените нагоре. През юни те достигнаха над 120 долара за барел, докато правителства и компании ограничиха покупките си на руски петрол.

Малко преди началото на руската инвазия, към средата на февруари, цената на петрол барел сорт Урал, референтен за Русия, отбеляза цена от над 100 долара за първи път от 2014 г., информира тогава ТАСС. Така разликата между стойността на руския Урал и сорта Брент бе по-малка от 5 долара в полза на референтния за Европа сорт.

След руската инвазия на 24 февруари обаче тази разлика се увеличи, като само месец по-късно вече Урал струваше с около 30 долара по-малко за барел от Брента. Разлика между двата сорта регистрира исторически максимум на 19 април, когато възлизаше на 37,47 долара за барел, след което се стабилизира на около 35 долара за барел. Към средата на август сортът Брент бе по-скъп от Урал с около 25 долара за барел, като се задържа на това ниво и досега.

През летните месеци цените на петрола като цяло поеха надолу, отразявайки пазарната несигурност заради задаващата се глобална рецесия. През септември разпродажбите на капиталовите пазари оказаха влияние на цените на фючърсите на петрола, тласкайки ги до най-ниските им нива от началото на годината.

Спадът бе предизвикан от нарастващите опасения относно забавянето на глобалния икономически растеж и търсенето на енергия, тъй като централните банки на големите икономики повишиха лихвените си проценти в опит да овладеят високата инфлация, обясняват експертите от ОПЕК в своя октомврийски доклад за състоянието на световния петролен пазар.

Притесненията относно икономическите перспективи и перспективите пред търсенето изместиха опасенията за липса на петролни доставки. Стойността на щатския долар се повиши до максимум от повече от две десетилетия, оказвайки допълнителен натиск върху цените на стоките, търгувани в щатски долари, включително петрола.

През септември индексът на щатския долар спрямо останалите основни световни валути се повиши до 114,106, най-високото му ниво от май 2002 г., превръщайки стоките, оценени в долари, по-скъпи за инвеститорите, притежаващи други валути.

През септември фактор за по-ниските петролни цени бяха и подновените мерки за ограничаване на пандемията от коронавирус в Китай, включващи ограничения в мегаполиса Чънду. Влияние оказваше и намаленото търсене на бензин в САЩ, както и по-високите американски търговски запаси от суров петрол.

Въпреки това спадът на цените на петрола бе ограничен от очакванията за преминаването от газ към дизелово гориво през предстоящия зимен сезон на фона на скока в цените на синьото гориво и недостатъчните му количества, особено в Европа.

През септември средната цена на руския петрол спадна с 8,7 на сто спрямо август до 68,65 долара за барел, според руското финансово министерство, цитирано от Ройтерс. В същото време средната цена на американския лек суров петрол с доставка през следащия месец намаля до 84,26 долара за барел, а на Брент, търгуван на лондонската междуконтинентална борса ICE, и със същия срок за доставка - до 89,76 долара за барел, според данни на Агенцията за енергийна информация (EIA) на САЩ, цитирани от германската лоби група "en2x - Асоциацията на горивата и енергията" (en2x – the Association of Fuels and Energy).

Цените на горивата

Като цяло цените на горивата и в България, и по света следват посоката на котировките на суровия петрол. Това обаче не е точно така през последните седмици, тъй като европейските запаси от дизелово гориво са на изчерпване, което прави пазара уязвим към ценова нестабилност, съобщи британската анализаторска компания, специализирана в петролния бранш, "Аргъс" (Argus). В резултат на това цените на дизеловото гориво нарастват с по-силен темп от тези на бензина.

Запасите от газьол, които се намират в центъра за рафиниране и съхранение Амстердам-Ротердам-Антверпен спаднаха с 10 на сто само за една седмица в началото на октомври. Общите нидерландски дизелови запаси, през първите седем месеца на годината спрямо същия период на 2019 г., са намалели с 43 на сто.

През юли германските дизелови запаси бяха с 10 на сто по-малко  в сравнение на същия месец година по-рано, както и със 7 на сто по-малко, отколкото през юли 2019 г.

Отново през юли 2022 г. запасите на Великобритания са били надолу с 12 на сто на годишна база и с 30 на сто спрямо същия месец на 2019 г.

Общите запаси на петролни продукти в 14 от страните членки на ЕС, както и във Великобритания и Норвегия, включени в европейската платформа за петролни данни "Юройлсток" (Euroilstock), отбелязаха спад с 11 на сто през септември на годишна основа, а спрямо септември 2019 г. - намаление с 13 на сто. Тези цифри включват и запаси от керосин, но отразяват предимно дизеловото гориво и газьола, тъй като те са основните съхранявани горива.

Намалените дизелови запаси се явяват основна причина за високите и нестабилни цени на дизела. Всички сътресения, които доведоха до освобождаване на европейски резерви досега, вероятно бледнеят пред предстоящите тази зима, когато Европа трябва да спре вноса на руски петрол.

Колкото повече резерви се използват междувременно, толкова по-малко количества ще останат за стабилизиране на пазарите по-късно, предупреждават експертите от "Аргъс".

Бензинът по бензиностанциите в България е поевтинял с 16 стотинки за литър (-5,13 процента) за периода 10 септември – 10 октомври. Това показват данни на платформата "Фюело" (Fuelo). Ако на 10 септември бензин A95 се е продавал за 3,12 лева за литър, то на 10 октомври, средната му цена вече е била 2,96 лева за литър.

Средната стойност на дизела за същия период се е понижила с 10 стотинки за литър (-2,98 на сто), но за разлика от бензина, с тенденция за поскъпване. На 10 септември литър от този вид гориво се е търгувал за 3,36 лева, докато месец по-късно цената му е била средно 3,26 лева за литър.

Средната цена на бензина в България за седмицата приключваща на 9 октомври е била 2,97 лева за литър, като в сравнение със седмицата приключваща на 11 септември, когато е достигала 3,13 лева, e по-ниска с 5,1 на сто. За същия период дизела по родните бензиностанции е поевтинял с 3,6 на сто от 3,37 лева до 3,25 лева.