Данъчни, счетоводители и одитори са в шок от влезли от Нова година промени в закона, които внасят повече объркване, отколкото яснота какви данъци трябва да се събират от инфлуенсъри в интернет и наемодатели на имоти.

Става дума за промени в Закона за ДДС, с които се въвеждат нови правила за регистрация за данъка, чийто праг на дохода остава 51 130 евро годишно. Една положителна промяна е, че вече този оборот няма да се брои за 12 месеца назад, а само в рамките на една календарна година. Това означава, че ако имате доход от 51 000 eвро през декември, то доход от 1000 евро през януари няма да води до задължителна регистрация по ДДС. С това обаче добрите новини свършват.

Интернет

С промените най-силно са засегнати създателите на съдържание в интернет – т.нар. инфлуенсъри, които получават доходи пряко от публиката или последователите си. „Конкретно става дума за съдържание в YouTube, но и за онлайн събития като живи излъчвания на уебинари или обучителни курсове, когато сред зрителите има много българи от чужбина“, обясни за „Телеграф“ данъчният експерт Марина Мучакова. Преди всички тези плащания към създателя на съдържанието задължително се облагаха с ДДС, но сега се въвежда хибриден режим според това дали лицето, което плаща за съдържанието, е данъчно задължено или не. Повечето създатели на съдържание няма как да проверят човека, който им е пуснал пари по Paypal или Revolut. Oттам насетне остава огромна възможност да не третират правилно лицето и следователно да не го обложат, когато е трябвало. Това ще доведе до санкции на принципа „Който плаща лошо, плаща два пъти“, добави експертът.

Имоти

Сериозен проблем се очертава и за хората, получаващи доходи от наем на недвижим имот. Заради буквално преведени текстове от евродиректива в момента не става ясно дали доходите им ще влизат във формирането на общия оборот за регистрация по ДДС или не. „Проблемът идва от едни думички в закона. Цялата експертна общност у нас в момента се чуди как да тълкува новите текстове – наемът доставка на стока ли е или е доставка на услуга. От това зависи и дали той ще се смята в общия оборот“, обясни Мучакова. Тя даде пример с лице, което е получило годишен доход от продажба на акции или злато за 40 000 евро и допълнително 12 000 евро от наем на имот. При едното тълкуване това лице трябва да се регистрира по ДДС, а по другото – не. „Това ще създаде огромни, включително и административни и съдебни, промени и надеждата на експертната общност е НАП максимално бързо да даде разяснение, но не просто чрез новина на уебсайта си, а чрез промяна в Правилника за прилагане на закона, така че това разяснение да има юридическа тежест“, информира Мучакова. /Източник: Телеграф