(Само)убийството на Ивайло Иванов пред хижа „Петрохан“ се превърна в истинска сензация. Разследващите дори обявиха, че това е станало с два изстрела и това провокира още по-голямо недоверие във властта. Невероятният начин, по който адвокатът-пещерняк, който е представлявал "Росатом" в арбитражното ѝ дело срещу НЕК в Женева, се оказа, че не е прецедент. Имало е и други подобни случаи, разказва журналистката Даниела Пенкова. 

Според нея най-силното доказателство, че в случая с трагедията край „Петрохан“ става дума за самоубийство, е именно онова, което умните и красивите използвали като "аргумент" в полза на тезата им за убийство - двойният изстрел на Ивей.

Тя изтъква, че в научната литература има десетки документирани примери на множествени огнестрелни наранявания при самоубийство. Изследванията показват, че между 2 и 8 процента от анализираните случаи са с повече от един изстрел, включително два или повече в областта на главата. Ключовият фактор е анатомичният път на куршума. Ако първият изстрел не засегне мозъчния ствол или не причини моментална масивна кръвозагуба, е възможно човекът да остане в съзнание за кратък период.

При изстрел под брадичката, насочен нагоре, често се наблюдават тежки травми на лицевите кости и меките тъкани, без незабавно фатално увреждане на центровете, контролиращи жизнените функции. Това създава т.нар. светъл интервал – кратко време, в което двигателните способности са частично запазени. Именно този феномен обяснява възможността за втори изстрел, коментира Пенкова.

Разследващият журналист Димитър Стоянов пък коментира преди няколко дни, че казусът „Петрохан“ все повече смърди. 

„Представете си следната ситуация – някой решава да сложи край на живота си, но не е много сръчен. Предполага се, че малко преди това същият този някой преди това е изпратил на ония свят двама свои приятели. Решава да се гръмне в главата под лъжичката, но първият куршум минава през зъбите. Някак преодолява огромния шок. Нямате представа какво е усещането да бъдеш прострелян и то в главата, но той не припада, а успява да събере сила и смелост да се простреля втори път, но успешно. Добре, че не се е наръгал след това с нож“, добавя той.

В контекста на „Петрохан“ допълнително напрежение поражда начинът, по който информацията достига до обществото. Частични изявления, липса на детайли и противоречиви интерпретации създадоха вакуум, запълнен от конспиративни версии. В подобни случаи комуникацията на институциите е решаваща. Колкото по-голяма е информационната празнина, толкова по-лесно се формират алтернативни обяснения.

Случаят придоби и политическо измерение, след като трагедията в района на „Петрохан“ бе използвана като аргумент в парламентарни сблъсъци и медийни дебати. Това допълнително замъглява фокуса върху чисто криминалистичния аспект. /Източник: Фрагман